Страхът на Фондацията
- Автор: Бенфорд Грегори
- Серия: second foundation trilogy #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Страхът на Фондацията». Краткое содержание книги:
Дорс вървеше до него.
— Колко още трябва да…?
— Тихо! Аз показвам, че съм послушен на Империята.
— Показваш гъша кожа.
После трябваше да погледне с необходимото уважение кулата Скрабо, от която една императрица се бе хвърлила на тълпата долу. Сивото абатство — разрушен манастир; Зелените гробове — древно гробище, понастоящем парк; Пръстена на великана — място, на което се твърдеше, че се бил разбил един мегакораб на Империята в ранните й дни и от него останал кратер, цял клик широк.
Най-накрая Хари мина под високата двойна арка и влезе в церемониалните зали. Процесията спря и му върнаха дрехите. Тъкмо навреме — беше започнал да посинява.
Дорс пое дрехите, а той се ръкува с началниците. После припряно влезе в една ниска постройка и набързо се облече, тракайки със зъби. Бяха грижливо сгънати и прибрани в церемониална торба.
— Каква глупост — обади се Дорс, когато се върна.
После началниците го изведоха навън пред огромната тълпа. И отгоре, и отдолу обективите на тримерни камери се подаваха от минифлаери и му махаха да застане така, че снимката да излезе хубава.
Огромният купол отгоре изглеждаше голям като истинското небе. Разбира се, това ограничаваше публиката му, тъй като мнозинството транторианци никога не биха понесли подобно пространство. Но Сивите го понасяха. Така тяхната церемония се бе превърнала в най-мащабното събитие на цялата планета.
Тук беше неговият шанс. Бе избягал от истинското открито небе на Сарк, беше му прилошало — и въпреки това бе преминал през безкрайните перспективи на Галактиката. Страхуваше се, че това огромно пространство ще пробуди отново старите му фобии.
Ала не. Куполът някак си караше люшкащите се перспективи да изглеждат съвсем нормални. Отхвърлил страховете, Хари пое дълбоко дъх и започна.
Ревът на аплодисментите проникна дори вътре в церемониалните зали. Хари тръгна между колоните от Сиви хора, а зад него се носеше буря от овации.
— Поразително, сър! — каза му въодушевено един началник. — Да направите подробни предсказания за положението на Сарк.
— Според мен хората трябва да се замислят над последствията.
— Значи слуховете са верни? Вие наистина имате теория за събитията?
— Съвсем не — припряно му отвърна Хари. — Аз…
— Ела бързо — дръпна го Дорс за лакътя.
— Но аз бих искал да…
— Идвай!
Той се върна на укреплението и помаха на покритата с хора равнина. Отговори му порой от аплодисменти. Ала Дорс го водеше наляво, към тълпа официални зяпачи. Те стояха в изопнати редици и нетърпеливо му махаха.
— Жената в червено — посочи тя.
— Тя ли? Тя е в официалната група. Нали каза, че била агент на Ламу…
Високата жена избухна в пламъци.
Обвиха я ярки оранжеви огнени езици. Тя запищя ужасено. Ръцете й удряха напусто мазните пламъци.
Тълпата се паникьоса и се разбяга. Заобиколиха я войници. Писъците се превърнаха в пронизителни молби.
Някой я заля с пожарогасител.
Обгърна я бяла пяна. Внезапна тишина.
— Вътре — обади се Дорс.
— Ти как…?
— Тя току-що се разкри.
— Запали се, искаш да кажеш.
— И това. В края на речта ти минах през тълпата и оставих дрехите ти във вързоп зад нея.
— Какво? Че нали съм облечен с тях!
— Не, тия ти ги донесох аз — тя се усмихна. — Веднъж и твоите предсказуеми навици на обличане да свършат работа.
Хари и Дорс тръгнаха покрай колоните началници. Хари си спомни, че трябва да кима и да се усмихва, и междувременно прошепна:
— Подменила си дрехите ми?
— Да, след като агентите на Ламурк бяха поставили в тях микроагенти. Носех в ръчната си чанта същия комплект. В предишния открих фосфорите микроагенти, програмирани да пламнат след четирийсет и пет минути.
— Откъде разбра?
— Най-добрият начин човек да се добере до тебе на тая шантава церемония би бил този номер с дрехите. Съвсем логично си беше.
Хари примигна.
— А разправяш, че все аз съм преценявал.
— Жената няма да умре. Но ти щеше да загинеш, обвит в пламъци.
— Слава Богу! Щеше да ми е доста неприятно…
— Любов моя, „слава Богу“ тук не важи. Исках тя да остане жива, за да може да бъде разпитана.
— О! — възкликна Хари и изведнъж се почувства голям наивник.
4.
Жана д'Арк откриваше в себе си и храброст, и страх.
Мъглата рязко се сгъсти. В злокобната тишина около двамата изпращя и се стрелна светкавица. Жана усети как остра болка премина през ръцете и краката й като синкава змия в агония. Но нямаше да им окаже честта да изпищи.