Войната (Смъртоносната игра на човечеството)
- Автор: Дайър Гуин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната (Смъртоносната игра на човечеството)». Краткое содержание книги:
Войната има много лица — от схватките между примитивните племена, през тоталния погром на Първата и Втората световна война до конфликтите през последните 30 години и съвременния тероризъм. Пропълзява усещането за неумолима цикличност, за това, че историята се повтаря отново и отново.
Възможно ли е човечеството да преодолее инстинкта си да воюва и ще спечели ли своята война срещу войната?
Брилянтна история на войната, която изследва миналото на човечеството, за да можем да си представим едно по-различно бъдеще!
Според тях масираната размяна на ядрени ракети би покрила минимум Северното полукълбо, а вероятно и цялата планета, с гъст облак дим и прах, който ще потопи повърхността на планетата в пълен мрак за период от най-малко шест месеца и ще причини спадане на температурата във вътрешността на континентите с около 40 градуса Целзий (под точката на замръзване за който и да било сезон). А после, когато достатъчна част от дима и саждите се отдръпне от стратосферата и пропусне слънчевите лъчи, разрушаването на озоновия слой, причинено от термоядрените огнени топки, ще пропусне към Земята два-три пъти повече от вредните ултравиолетови лъчи. Това ще причини смъртоносни слънчеви изгаряния на намиращите се по повърхността човешки същества за по-малко от половин час и ще доведе до пълна слепота при други. Накрая учените завършват успокоително, че „ядрената война вероятно няма да бъде последвана от ледена епоха“.218
Очакваните и приети последици от масиран ядрен конфликт вече включвали по няколкостотин милиона загинали и в страните от НАТО, и в тези от Варшавския договор, плюс унищожението на преобладаващата част от световната индустрия и цялото художествено, научно и архитектурно наследство на човечеството. Остатъчната радиация и разрушаването на наличната инфраструктура се очаквало да причинят такъв тотален срив на земеделието в Северното полукълбо, че останалите оживели след катастрофата постепенно биха умрели от глад и болести. Перспективата, която чертаели и от двете страни на конфликта, в никакъв случай не може да се нарече приятна, но според нея по-голямата част от човечеството ще оцелее, а повечето от обществата в Южното полукълбо ще останат на практика незасегнати. Вероятно новите велики сили — Южна Африка, Бразилия, Индонезия и Австралия — биха намерили начин да избегнат повторението на това преживяване поне няколко поколения напред. Във всеки случай, това нямало да бъде краят на историята, макар че надали звучало успокоително за повечето американци и руснаци.
Но всички тези предварителни изчисления претърпели пълна трансформация от перспективата за „ядрена зима“. Учените предсказвали възцаряване на студ и мрак в продължение на половин година след евентуална ядрена война, които със сигурност ще довършат и без това отслабените от високите дози радиация животни и растения. А когато краят на мрака най-сетне настъпи, ултравиолетовата радиация, поголовният глад и болестите ще сложат край на живота и на малкото оцелели. През април 1983 година се провежда симпозиум, на който четиридесет именити биолози обсъждат ефектите от предвижданите климатични промени след ядрена война върху живите същества. Ето до какво заключение стигат те:
Може спокойно да се очаква изчезването на повечето тропически видове животни и растения, както и повечето гръбначни от Северното полукълбо, огромен брой растения и множество сладководни и морски организми… Дали и колко точно на брой хора ще успеят да устоят задълго на силно модифицираните биологични ареали, напълно различните климатични условия, високите нива на радиацията, разбитите селскостопански, социални и икономически системи, невероятния психически стрес и цяла плеяда други трудности, никой не може да каже със сигурност. Повече от ясно е, че само разрушенията в екосистемата, вследствие на една широко-мащабна термоядрена война, биха били достатъчни, за да сложат край на настоящата цивилизация най-малко в Северното полукълбо. И когато прибавим към това загиналите два милиарда души, комбинираните средносрочни и дългосрочни последици от ядрената война предполагат, че в крайна сметка в Северното полукълбо надали ще има оцелели хора.
Не по-маловажен е и фактът, че описаният тук сценарий в никакъв случай не се определя като най-жестокия, който можем да си представим, изхождайки от огромния ядрен арсенал в настоящия момент и всичко друго, което се замисля в непосредственото бъдеще. В най-реалистичния си вариант сценарият за последиците след ядрена конфронтация между двете велики сили би трябвало да включва глобални климатични промени, напълно достатъчни, за да причинят изчезването на хиляди животински и растителни видове от лицето на Земята — равносилни, та дори и по-силни от случилото се в края на геологичната епоха креда, когато измират и динозаврите, и множество други видове. А конкретно в този случай не е изключена и вероятността от изчезването на вида хомо сапиенс.219
Тези изводи не включват основните физични процеси, които ще доведат до тези последици. Що се отнася до броя на ядрените оръжия, необходими за „постигането“ на подобен ефект, при изчислена „базова линия“ на война, в която се взривяват пет хиляди мегатона ядрени оръжия, 57% от тях биха били наземни детонации върху „твърди мишени“, като например ракетни силози, и 20% — въздушни детонации над градски и индустриални цели. Толкова са напълно достатъчни. (Общото количество ядрен взрив, с който разполагат Съединените щати и Съветският съюз през 80-те е било приблизително тринадесет хиляди мегатона.) Изчисленията се затрудняват от факта, че в издигналия се пласт, закриващ слънцето, ще има два основни компонента: прах от твърдите частици от почвата, превърнали се в пара по време на детонацията, и сажди от горящите градове, гори и тревни площи, подпалени при въздушните детонации.
218
R.P. Turco, A.B. Toon, TP. Ackerman, J.B. Pollack, C. Sagan [TTAPS], „Nuclear Winter: Global Consequences of Multiple Nuclear Explosions“, Science, Vol. 222 (1983), 1283-297; and R.P. Turco, A.B. Toon, TP. Ackerman, J.B. Pollack, C. Sagan [TTAPS], „The Climatic Effects of Nuclear War“, Scientific American, Vol. 251, No. 2 (Aug. 1984), 33–43.
219
Paul R. Ehrlich et al., „The Long-Term Biological Consequences of Nuclear War“, Science, vol. 222, no. 4630 (December 1983), 1293–1300.