Войната (Смъртоносната игра на човечеството)
- Автор: Дайър Гуин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната (Смъртоносната игра на човечеството)». Краткое содержание книги:
Войната има много лица — от схватките между примитивните племена, през тоталния погром на Първата и Втората световна война до конфликтите през последните 30 години и съвременния тероризъм. Пропълзява усещането за неумолима цикличност, за това, че историята се повтаря отново и отново.
Възможно ли е човечеството да преодолее инстинкта си да воюва и ще спечели ли своята война срещу войната?
Брилянтна история на войната, която изследва миналото на човечеството, за да можем да си представим едно по-различно бъдеще!
Едно от възможните обяснения за това положение на нещата (вероятно най-циничното) е, че продължаващото разделение на Европа на съветски и американски зони на влияние зависи изцяло от наличието на военна конфронтация между двете свръхсили. Именно този военен сблъсък, радващ се на благословията на универсалните им идеологии, е факторът, който легитимира милитаристичното им присъствие в държави, намиращи се далеч отвъд собствените им граници, както и разделението на по-голямата част от света на два съперничещи си блока, ръководени съответно от Москва и Вашингтон. Това в никакъв случай не означава, че която и да е от двете свръхсили съзнателно е търсела конфликт с другата, за да оправдае доминиращата си роля над своята сфера на влияние. Ала много често в човешката история хората действат по начини, които обективно налагат техните интереси, въпреки че съзнателно те не са в състояние да си го признаят.
Но дори и ако лидерите на двете свръхсили са виждали някакви предимства в тази конфронтация — а някои от тях наистина са ги съзирали — те до такава степен са се страхували, че всичко ще завърши с унищожителна ядрена война, че са нямали нищо против да инвестират усилия в понятия от рода на „конвенционална война“. Защо? Защото са били напълно наясно какви са правилата на историята.
Приели сме да определяме като „световни войни“ само двете големи войни през XX век, но онова, което ги отличава от предишните военни сблъсъци, е единствено по-напредналата военна технология. Политическата дефиниция на световната война я определя като военен конфликт, в който вземат участие всички велики сили на съответната епоха. В най-общия случай това означава, че бойните действия ще се водят по цялата планета, но не географията е ключовият фактор в случая. Онова, което прави една война световна, е участието на всички велики сили в два големи противникови съюза. И в крайна сметка, подобна война се води на практика за всичко.
Съобразно този критерий можем да кажем, че в модерната история е имало шест световни войни: Тридесетгодишната война от 1618–1648, Войната за испанския престол от 1702–1714, Седемгодишната война от 1756–1763, Наполеоновите войни от 1791–1815, и накрая двете войни, които вече носят името Световна война — от 1914–1918 и 1939–1945 година. Войната за испанския престол и Седемгодишната война не се открояват така ярко, както останалите войни от тяхната епоха в сравнение с останалите четири, най-вече поради нивото на „фоновия шум“, който през XVIII век е далеч по-силен — европейските династии почти непрекъснато са водели ограничени войни помежду си. Въпреки това и тези две войни са успешни кандидати за включване в списъка на световните, при това не само въз основа на всеобхватната група участници и факта, че са най-големите в съответните периоди, но също така и защото всяка от тях представлява кулминация и изчерпателно разрешение на проблемите, съпътстващи дългата поредица предходни по-малки войни и спорове между великите сили. Самите съвременници на двете войни са на мнение, че те окончателно „уреждат“ нещата, а паралелно с това те дефинират параметрите на относителния статус на великите сили в последващия период на относителен мир. Точно такава е функцията на световните войни и в настоящата международна политическа система.
Най-удивителната особеност на този списък е, че той има удивително цикличен характер. Оказва се, че в модерната история великите сили са влизали във войни помежду си приблизително на всеки петдесет години само с едно „празно звено“ във веригата на тази последователност, а дори и „продължителният мир“ на XIX век е крайно измамен. Точно по график, в периода между 1854 и 1870 година практически всяка велика сила се е била с една или няколко от останалите: Великобритания, франция и Турция срещу Русия; франция и Италия срещу Австрия; Германия срещу Австрия; а после отново Германия, този път срещу франция. В няколко от тези случая е изглеждало много вероятно една от тези войни да се разшири и да обхване всички велики сили, но никоя от тях не продължава достатъчно дълго, за да се стигне дотам. (Най-общо казано, колкото повече продължава войната между които и да е две велики сили, толкова повече нараства вероятността да повлече и останалите.)
Тази аномална серия от по-малки войни обаче причинява толкова големи промени в международното разпределение на силите, каквито се постигат само от световните войни. В сърцето на Европа се появяват обединена Италия и мощната Германска империя, като същевременно относителният упадък на Австрия става факт, а франция необратимо губи предишната си позиция на най-голяма сила на континента. И така, след като се е адаптирала към новите властови реалности, създадени от предишните петдесет години чрез разликите в ръста на населението и в икономическия растеж в отделните части на Европа, системата на великите сили заживява в продължителен период на мир. Договорът от Франкфурт през 1871, подобно на Конгреса във Виена през 1815, са последвани от четири десетилетия, през които нито една от европейските велики сили не обявява война на друга.