Войната (Смъртоносната игра на човечеството)

Едва в началото на 80-те години учените започват да си дават сметка, че от 50-те човечеството живее под постоянната заплаха от „ядрена зима“. Какво всъщност би причинила на нашата планета евентуална ядрена война се разбира през 1971 година, когато малка група астрофизици, събрали се да анализират резултатите от данните, донесени от сондата „Маринър 9“ от Марс, за свое огромно разочарование установяват, че цялата планета е покрита от мощна прашна буря, която продължила три месеца. И тъй като нямали какво друго да правят, те се заели да изчисляват как подобен дълготраен облак прах би могъл да промени условията върху повърхността на планетата Марс. Така стигнали до заключението, че той ще доведе до драстичен спад в температурата на планетата.

Силно заинтригувани, те започнали да проучват метеорологичните данни за нашата планета, за да проверят дали относително малките количества прах, изхвърлен от действащите вулкани в горните слоеве на атмосферата, водят до същите последици. Така установяват, че всеки път през последните няколко века, когато някой голям вулкан е избухвал, се е наблюдавал, макар и малък, но категоричен спад в глобалната температура, траещ година, че и повече. Затова продължават, като изследват последиците от сблъсъка на случайни астероиди със земята, при който в атмосферата се изхвърлят големи количества прах — както се е случвало от време на време през геологичното ни минало — и откриват доказателства за временни, но драстични климатични промени, които причинили масово изчезване на животински видове. След тях и други учени заключават, че минимум половин дузина от „изчезванията“, включващи измирането на голям брой видове, съществуващи в съответния период, са се случили едва през последните няколко милиарда години и че основният заподозрян за тези събития е поредният продължителен период на тъмнина и студ, причинен от праха, изхвърлен след силни сблъсъци на нашата планета с астероиди.

Първоначалната неформална група учени, взели участие в проекта „Маринър“ през 1971 година, се разотишли всеки по своята работа, но продължили да поддържат връзка помежду си. В началото на 1982 година те били запознати с копие от доклад, написан от двама учени от института „Макс Планк“ в Западна Германия. В този доклад учените изчисляват, че масивните горски пожари, които биха били причинени от избухването на атомна бомба при евентуална ядрена война, биха изпратили в атмосферата няколкостотин милиона тона дим, който „ще ограничи в голяма степен проникването на слънчевата светлина към земната повърхност“. А в този доклад дори не се взема под внимание дима от горящите градове и праха от земните взривове. Но американската група веднага прозира значението на тези заключения. И през 1983 година публикува своите резултати.