Войната (Смъртоносната игра на човечеството)

Автор: Дайър Гуин
Язык: болгарский
Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
Жанр: Классическая проза

Электронная книга - «Войната (Смъртоносната игра на човечеството)». Краткое содержание книги:

Войната е дълбоко вкоренена в нашата история и в нашата култура вероятно още от периода, преди да сме станали напълно човеци.
Войната има много лица — от схватките между примитивните племена, през тоталния погром на Първата и Втората световна война до конфликтите през последните 30 години и съвременния тероризъм. Пропълзява усещането за неумолима цикличност, за това, че историята се повтаря отново и отново.
Възможно ли е човечеството да преодолее инстинкта си да воюва и ще спечели ли своята война срещу войната?
Брилянтна история на войната, която изследва миналото на човечеството, за да можем да си представим едно по-различно бъдеще!

Перейти на страницу:

pa, но тя е смъртоносно несъвместима с напредналите в технологично отношение цивилизации. Шест десетилетия след Хирошима ние разполагаме с далеч по-точно и задълбочено разбиране за същността на съдбата си, в случай че не успеем да разрешим този проблем. Ала за Алберт Айнщайн същността на нашата дилема е очевидна още през 1945 година: „Всичко се промени — с изключение на начина ни на мислене“.

Девета глава

СТАРАТА ИГРА Е ОЩЕ ЖИВА

Поради способността си да причинят касапница в невиждани мащаби ядрените оръжия са в състояние да доведат до внезапни и крайно неочаквани обрати в късмета на бойното поле, като увеличат несигурността и ирационалността, които са неизменни характеристики на конфликтните ситуации. Ако ги използваме срещу врага, ние го подканяме да ни отвърне и никой не би могъл да предвиди шока, ужаса и целия цикъл от ответни удари… Ние сме притиснати от усмирителната риза на разума, която ни възпира да не се нахвърлим срещу противника.

Войната трябва да се върне на традиционното си място на политика с други средства. Вероятно няма да можем да пресъздадем прецизните различия, които са характеризирали политиката на XVII и XVIII век, но може би ще сме в състояние да се доближим до относително подредения и структуриран модел на XIX век — а това, само по себе си, би било значително постижение. Независимо от природата на ситуацията обаче, ние ще държим да подсигурим и в бъдеще участието си в старата игра.

Уилям Кауфман, военен аналитик, 1955 г.223

Идеята, че между нациите съществува игра, в която войната участва с неизменна роля, би се сторила на външния човек най-малкото абсурдна, ако не и сквернословна, но за хората, които ръководят външната политика на суверенните държави или служат в техните въоръжени сили, тя е дълбоко убеждение. Възходът на ядрените оръжия заплашва да превърне тази игра в невъзможна за продължаване, затова реакцията на тези хора е логична — излизат с концепцията, че войните могат да се водят с всичко друго, само не и с ядрени оръжия, защото те провалят играта. И точно това е конвенционалната война. Това е понятие, което преди 1945 година въобще не е съществувало, а предназначението му е преди всичко и най-вече да поддържа старата игра жива. Ала защо толкова много хора, повечето от които не са нито зли, нито глупави, смятат, че са длъжни да продължат да играят тази игра? Отговорите на този въпрос са два вида — исторически и институционален.

* * *

Конфронтацията след 1945 година между Съединените щати и Съветския съюз, която стана известна като Студената война, бе напълно предсказуема (а също така и предвидена от мнозина) веднага след като през 1943 година станаха ясни вариантите за изход от Втората световна война. След 1945 година победният алианс бързо се разпадна, защото с подобни съюзи обикновено така става. След като противниците са претърпели пълно поражение, именно победителите са тези, които остават на шахматната дъска, и като такива, те автоматично се превръщат в най-силната потенциална заплаха един за друг. Погледнато най-общо, в онзи момент те са се намирали приблизително на половин век от следващата световна война.

В политическите ни отношения със Съветския съюз няма никакъв наболял проблем — нито надежда, нито страх, нищо, към което бихме могли да се стремим, нищо, което бихме искали да избегнем — с други думи, нищо, което би си заслужавало ядрена война.

Джордж Кенън, бивш посланик на САЩ в Москва

Двете държави — победителки, които излизат от Втората световна война като „свръхсили“ — Съединените щати и Съветският съюз, имат всички причини да са доволни от изхода на нещата. Задоволството им се засилва от факта, че на практика те си разделят Западна и Централна Европа — центъра на световната власт от предишните три века, на сфери на влияние, чиято граница минава приблизително по линията, където двете армии спират през 1945 година. Но защо в крайна сметка те се определят като врагове и влизат в продължителна и изключително опасна военна конфронтация? Не съществуват никакви доказателства, че която и да било от двете някога е искала да нападне другата. Идеологическите различия също не са особено убедително обяснение за случилото се, защото преди 1945 година двете държави не са били противници въпреки противоположните си идеологически системи на управление. Наред с това и двете са счели за възможно да си сътрудничат с други държави, които също предпочитат противоположни идеологии — например стратегическото сътрудничество, което се развива между Съединените щати и Китайската народна република през 70-те или близките връзки на Съветския съюз с Индия.

вернуться

223

Статиите на Кауфман от 1955 година оказват огромно влияние върху оформянето на позицията на Армията на САЩ във връзка с възможността за ограничаване на войната в Европа само до конвенционални оръжия. Fred Kaplan, The Wizards of Armageddon (New York: Knopf 1984), pp. 197–200.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?