Войната (Смъртоносната игра на човечеството)
- Автор: Дайър Гуин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната (Смъртоносната игра на човечеството)». Краткое содержание книги:
Войната има много лица — от схватките между примитивните племена, през тоталния погром на Първата и Втората световна война до конфликтите през последните 30 години и съвременния тероризъм. Пропълзява усещането за неумолима цикличност, за това, че историята се повтаря отново и отново.
Възможно ли е човечеството да преодолее инстинкта си да воюва и ще спечели ли своята война срещу войната?
Брилянтна история на войната, която изследва миналото на човечеството, за да можем да си представим едно по-различно бъдеще!
И така, защо всички велики сили непрекъснато влизат във война на всеки петдесет години? Отговорът е повече от категоричен — защото най-значимите международни факти във всеки период между две войни се определят от мирния договор, с който е завършила предишната война. Всяка световна война пренарежда тестето с карти, а после ситуацията в по-голяма или по-малка степен се замразява от мирния договор — именно той фиксира всички чувствителни, спорни граници и определя на всяка от великите сили съответната им позиция в световната игра.
В периода на подписването си всеки мирен договор е обикновено моментална снимка на действителните силови взаимоотношения в света. Няма нищо по-лесно от налагането му, защото облагодетелстваните от него току-що са победили загубилите във войната. Но с течение на десетилетията мир, мощта на някои от силите бързо нараства, а други започват да клонят към упадък. И след приблизително половин век реалните силови отношения в света са доста различни от тези, предначертани от последния мирен договор. Именно в този момент някоя разочарована нарастваща сила, получила прекалено незначителна роля в международната система, или някоя подплашена нация в упадък, която вижда, че силите й постепенно я напускат, полагат началото на поредното пренареждане на картите.
В тази цифра от петдесет години няма нищо магическо. Просто изглежда толкова е необходимо за реалностите на властта да излязат от руслото, предписано от предходното мирно споразумение. Краткият двадесетгодишен период между Първата и Втората световна война определено изкривява възприятията ни за нормалния исторически ритъм, но той вероятно се дължи на факта, че Първата световна война е и първата тотална война в света. Тоталните войни обикновено завършват с драконовски мирни споразумения, тъй като дори и спечелилите са пострадали толкова много, че нямат никакво желание за компромиси. Така Версайският мирен договор от 1919 година е с далеч по-неясно очертани параметри на реалните взаимоотношенията между великите сили, отколкото всички предишни договори. По този повод Гулиелмо Фереро отбелязва: „Огромните победи водят до лош мир“.
Не всички властимащи след 1945 година споделят идеята за цикличната природа на световните войни, но почти всички хора на важни позиции в правителствата, външните министерства и военните министерства на великите сили таят своите подозрения, че историята се ръководи именно от такива феномени. Затова, въпреки изобретяването на ядрените оръжия да означава, по думите на Айнщайн, че всичко се е променило, те не хранят особени надежди, че нещо наистина ще се промени. Нещата изглеждат така, сякаш войната наистина ще продължи да съществува, независимо как времето променя обстоятелствата, свързани с нея.
Войната е играела ключова роля в отношенията между цивилизованите държави още от незапомнени времена — и в началото е изглеждала напълно разумно начинание. Тъй като земята е била основният източник на благосъстояние на народите, то завоеванията на нови земи обикновено са увеличавали богатството им. С подходящото управление на всички ресурси, това положение на нещата е водело до нарастване и на военната мощ, до по-голяма сигурност на държавата и до възможности за нови, по-нататъшни завоевания. Онези, които ги бивало във воденето на войни, преуспявали. Другите, които не ги бивало, обикновено завършвали като изчезнали нации или като роби.
Дори в началото на модерната епоха продължава да важи старото, добре познато уравнение — изричната цел на европейските войни от XVIII век касае все така увеличаването на държавните богатства и мощ посредством териториална експанзия. Държавите, които били добри във воденето на война, се радвали на огромни ползи — английският не се налага като втория по значимост световен език, защото англичаните, видите ли, са били пацифисти — а и цената за включване във войната не е била чак толкова голяма. Ако трябва да бъдем по-точни, до края на XIX век надали някой е считал войната за особен проблем. Вярно е, че военното поражение би могло да се превърне в проблем, ала само малцина са поставяли под въпрос смисъла на самата институция война.