Войната (Смъртоносната игра на човечеството)

За постигането на подобна димна завеса е необходим повече прах, отколкото сажди, затова ще бъдат нужни от две до три хиляди наземни детонации. Оказва се обаче, че точно такъв е броят детонации, който всяка от страните е предвидила за евентуалния си успешен първи ядрен удар срещу ракетните силози на другата. Следователно, в обстановката, царяща по време на Студената война, дори и един „превъзходно изпълнен първи ядрен удар“, който напълно би обезоръжил врага, без нападения над градовете и без ответни удари, би бил напълно достатъчен да предизвика ядрена зима. Милионите тонове сажди, отделени от горящите градове, биха произвели още по-голям ефект за образуване на димната завеса особено ако огнените бури предизвикат огромни конвекторни колони, изтеглящи по-голямата част от саждите в стратосферата, където биха останали месеци наред — а в такъв случай само сто мегатона ядрен заряд върху сто града би бил напълно достатъчен.220 През следващите десет години дори Индия и Пакистан биха могли да се приближат до този праг, да не говорим пък, че е напълно нереалистично да си мислим, че градовете ще бъдат пощадени — в тях се намира прекалено голяма част от държавното ръководство, военното командване и индустриалните цели. Затова градовете със сигурност биха били поразени и изгорени.

В края на 80-те години се провеждат редица научни изследвания върху проблема „ядрена зима“, а основната хипотеза никога не губи сила въпреки множеството официални опити за нейното дискредитиране. През 1990 година групата американски учени обобщава своите заключения в списание „Сайънс“,221. Там се казва, че „основните физични параметри на ядрената зима са потвърдени от няколко изключително авторитетни международни щенки и множество индивидуални научни проучвания“. В публикуваната си през 1990 година книга Карл Сейгън и Ричард Турко заключават, че в някои отношения ситуацията се оказва много по-лоша от първоначалните им оценки. „Индустриалните, градски и петролни цели се характеризират с висока концентрация лесно запалими материали върху относително малки площи. Поради тази причина глобалната ядрена зима би могла да бъде породена само с няколкостотин детонации, та дори и по-малко… Всъщност, при не повече от стотина горящи градове, дори и сериозната ядрена зима изглежда възможна.“222 Но от 1990 година насам не е направено нито едно проучване по този въпрос. Този факт е симптоматичен за тоталната загуба на интерес към темата за ядрената война след сриването на Съветския съюз — сякаш самите ядрени оръжия са били унищожени. Ала те не са. Повечето от тях са все още тук, сред нас, точно толкова смъртоносни, колкото са били винаги.