По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
Фактът, че Магрудър, Мастърман, Сарто и Милс бяха тук, не беше случаен. И четиримата бяха участвали в тежка бойна операция по време на войната в Персийския залив. Три взвода от 2-ри моторизиран полк „Драгун“ се бяха натъкнали на елитна иракска бригада при много неблагоприятни климатични условия — прекалено лоши, за да позволят участие на полковия самолет дори само за да ги предупреди за вражеското присъствие. Американците бяха унищожили врага само за няколко часа. Израелците го знаеха и затова не можеха да се оплакват, че съюзниците им са „книжни“ войници, които си играят на теоретични битки.
Резултатът от това „сражение“ също можеше да се очаква. Ейтан беше нов, назначен за командващ само преди месец, и щеше да разбере, както бяха разбрали други израелски офицери, че американската тренировъчна система е по-безкомпромисна дори от истинска битка. Това бе тежък урок за израелците, толкова тежък, че никой не можеше истински да го проумее преди да премине през тренировъчната зона в пустинята Негев, ТЗПН. Ако израелците имаха някаква слабост, това бе гордостта им, и полковник Магрудър го знаеше. Работата на Противниковите сили тук, както и в Калифорния, беше да я изличат. Гордостта на командира бе смърт за войниците.
— Добре — каза старшият американски командващ офицер. — Какво можем да научим от всичко това?
„Не закачай войниците от «Бъфало»“ — помислиха си и тримата командири на ескадрони, но не го казаха. Преди да го преместят във Форт Ъруин, Мариън Дигс беше върнал славата на полка. Макар че сред израелските отбранителни сили все още се говореше за това, войниците от 10-и бяха придобили уверено поведение, когато излизаха на пазар, и въпреки цялата мъка, която бяха причинили на израелската армия по тренировъчните полета на ТЗПН, те бяха изключително популярни. Наред с двете ескадри от изтребители F-16, 10-и БМП изпълняваше американския ангажимент към израелската сигурност, още повече че бяха обучавали еврейските сухопътни сили на равнище на подготовка, каквото не бяха постигали, откакто израелската армия едва не бе загубила дъх из хълмовете и градовете на Ливан. Ейтан щеше да се научи, и то бързо.
— Спомням си, когато ми разказахте колко възхитителна е демокрацията, господин президент — весело каза Головко, докато влизаше през вратата.
— Трябва да сте ме гледали по телевизията тази сутрин — успя да отвърне Райън.
— Спомням си и когато за такива коментари разстрелваха хора. — Зад руснака Андреа Прайс чу забележката и се зачуди как този тип има нахалството да се държи така с президента.
— Е, тук не стават такива работи — отвърна Джак, докато сядаше. — Това е всичко засега, Андреа. Двамата със Сергей сме стари приятели. — Разговорът щеше да е частен и дори нямаше да присъства секретарка, която да води бележки, макар че скрити микрофони щяха да записват всяка дума. Руснакът го знаеше. Американецът знаеше, че той го знае, но отсъствието на други хора в стаята беше комплимент за госта, още един факт, който американецът знаеше, че руснакът също знае.
Когато вратата зад гърба на агентката се затвори, Головко каза:
— Благодаря ви.
— По дяволите, нали сме стари приятели.
Головко се усмихна.
— Вие бяхте превъзходен враг.
— А сега?
— Как се приспособява семейството ви?
— Горе-долу като мен — призна Джак, после промени тактиката. — Разполагахте с три часа в посолството, за да навлезете в обстановката.
Головко кимна. Както обикновено, Райън бе получил пълни инструкции за тази среща, колкото и тайна да беше. Руското посолство се намираше само на няколко пресечки по 16-а улица и генералът бе стигнал пеш до Белия дом, лесен начин да не бъде забелязан в град, в който официалните лица пътуваха в официални коли.
— Не очаквах нещата в Ирак да се развият толкова бързо.
— Нито пък ние. Но не затова сте тук, Сергей Николаевич. Китай?
— Предполагам, че сателитните ви снимки са по-ясни от нашите. Армията им е вдигната в необичайно висока бойна готовност.
— Нашите хора са раздвоени по въпроса — каза Райън. — Може да се опитват да осъществят по-силен натиск върху Тайван. Увеличиха и флота си.
— Флотът им все още не е готов за бойни действия. Армията им обаче е, както и ракетните им сили. Но те няма да пресекат протока Формоза, господин президент.
Това правеше причината за пътуването му съвсем ясна. Джак замълча, за да погледне през прозореца към паметника на Вашингтон, заобиколен от кръг пилони със знамена. Какво беше казал Джордж Вашингтон за избягването да се обвързват с чуждестранни съюзи? Но тогава светът е бил много по-прост, помисли си Джак — два месеца за пресичане на Атлантика, а не шест-седем часа…