По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
— Битката е приключена, полковник, край. Всички са в огневия капан.
— Прието, Дюк. Да вървим за анализа. След няколко минути ще се срещнем с един наистина опикан израелец. — Радиовръзката, разбира се, беше шифрована.
Мастърман се чувстваше като футболист, на когото позволяват да играе всеки ден. Командваше 1-ви ескадрон „Гидън“ от 10-и БМП. Иначе би се наричал „батальон“, но в моторизираната пехота беше различно, както показваха и жълтите нашивки на раменете им и червено-белите наръкавни знаци, обозначаващи частта им.
— Още някой изритан задник ли, сър? — попита шофьорът, когато шефът му си запали кубинска пура.
— Като агнета на заколение, Пъркинс. — Мастърман пийна вода от пластмасова бутилка. На трийсет метра над главата му прелетяха няколко израелски F-16, изразявайки яростта си от онова, което се беше случило долу. Навярно някои от тях бяха ударени от административните „ракети“. Днес Мастърман особено бе внимавал в разполагането на своите машини „Стингър-Авенджър“ и те естествено бяха пристигнали точно, както се очакваше. Добре.
Местната зала „Междузвездни войни“ представляваше абсолютен двойник на онази във Форт Ъруин, но главният дисплей беше малко по-малък, столовете бяха по-удобни и можеше да се пуши. Той влезе в сградата, като отупваше праха от камуфлажната си униформа и крачеше като Патън в Бастон21. Израелците вече чакаха.
Здравият разум им казваше, че учението е било извънредно полезно за тях. Чувствата им подсказваха нещо друго. Израелската 7-а бронирана искрено се гордееше с качествата си. На практика сама, през 1973 година тя беше спряла на Голанските възвишения цял сирийски танков корпус, а сегашният им командир тогава бе лейтенант, поел командването на обезглавената рота и блестящо провел битката. Той не беше свикнал с провали, а току-що бе видял как за трийсет жестоки минути унищожават бригадата, в която на практика беше израснал.
— Генерале — каза Мастърман и протегна ръка на победения командващ. Израелецът се поколеба преди да я стисне.
— Нищо лично, сър, просто работа — каза подполковник Ник Сарто, който командваше 2-ри ескадрон „Бигхорн“ И току-що бе изиграл ролята на чук по наковалнята на Мастърман. С израелската 7-а по средата.
— Господа, да започваме — извика старшият наблюдател. Като отстъпка през израелската армия, наблюдателният екип се състоеше по равно от опитни американски и израелски офицери и трудно можеше да се установи коя група е по-засрамена.
Първо изгледаха съкратен запис на теоретичното сражение. Означените в синьо израелски бойни машини навлязоха в тясната долина, за да се сблъскат с разузнавателния обход на „Гидън“, който бързо се отдръпна, но не към подготвените отбранителни позиции на останалата част от ескадрона, а вместо това направи лъжливо движение под ъгъл. Като реши, че й готвят капан, израелската 7-а извърши маневра на запад е цел да заобиколи и обкръжи противника, само за да попадне на плътна стена от окопани танкове. Точно след това — по-бързо, отколкото очакваха — от изток се появи „Бигхорн“. Това стана толкова скоростно, че 3-ти ескадрон „Дакота“ на Дъг Милс, полковият резерв, изобщо нямаше възможност да участва в играта в етапа на преследването. Все същата стара грешка. Израелският командир беше определил вражеските позиции само по предположения, вместо да прати разузнавателния си обход, за да разбере.
Израелският генерал гледаше записа и сякаш се смаляваше като спукан балон. Американците не се смееха. Самите те бяха преживявали същото, макар че бе далеч по-приятно да си на печелившата страна.
— Разузнавателният ти обход не беше разгърнат достатъчно надалече, Бени — дипломатично каза старшият израелски наблюдател.
— Арабите не се бият така! — отвърна Бенямин Ейтан.
— Но така се предполага, сър — отбеляза Мастърман. — Това е стандартната съветска доктрина, а пък всички те са обучавани в Русия, спомнете си. Натъпчете ги в огневия капан и им затръшнете задната врата. По дяволите, генерале, та нали през 73-та направихте точно това. Чел съм книгата ви за битката — прибави американецът. Това незабавно разпръсна лошото настроение. Едно от другите умения, в които американските офицери трябваше да се упражняват тук, беше дипломацията. Генерал Ейтан го погледна и успя да изобрази нещо, наподобяващо усмивка.
— Направих го, нали?
— Абсолютно сигурно. Смачкали сте онзи сирийски полк за четирийсет минути, доколкото си спомням.
— Ами вие, на 73 градуса източно? — отвърна Ейтан, благодарен за комплимента, макар да знаеше, че прави съзнателни усилия да сдържи нервите си.
21
Град в Югоизточна Белгия, където по време на германската контраофанзива през 1944 г. са били обкръжени американските войски под командването на ген. Джордж Патън. — Б.пр.