По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
— Значи ще изберете само стриктни конституционалисти, които най-вероятно ще отменят закона „Роу“?
Беше все едно да блъскаш стена. Райън многозначително замълча преди да отговори.
— Надявам се да избера най-добрите съдии, които успея да открия. Няма да ги разпитвам по отделни въпроси.
Репортерът от „Бостън Глоуб“ скочи на крака.
— Господин президент, ами когато животът на майката е в опасност, католическата църква…
— Отговорът е очевиден. Животът на майката е от върховно значение.
— Но църквата твърди…
— Не говоря за католическата църква. Както вече казах, не мога да нарушавам закона.
— Но вие искате да бъде променен — отбеляза журналистът.
— Да, смятам, че за всички е най-добре, ако въпросът се върне в щатските законодателни тела. По този начин народните представители могат да напишат законите в съответствие с волята на своя електорат.
— Но в такъв случай — отбеляза представителят на „Сан Франциско Екзаминър“ — в страната ще има различни закони и в някои райони абортът ще е незаконен.
— Само ако избирателите искат така. Такъв е механизмът на демокрацията.
— Но какво ще кажете за бедните жени?
— Това не зависи от мен — отвърна Райън. Започваше да се нервира. Чудеше се как изобщо се е забъркал в тази каша.
— И така, поддържате ли поправка на конституцията, забраняваща аборта? — попита репортерът от „Атланта Конститюшън“.
— Не, смятам, че това не е конституционен въпрос. Според мен е най-подходящо да се реши на законодателно равнище.
— Значи — обобщи журналистът от „Ню Йорк Таймс“ — лично вие сте против аборта поради етични и религиозни съображения, но няма да лишите жените от техните права. Имате намерение да назначите в новия Върховен съд консервативни съдии, които навярно ще отменят закона „Роу“, но не поддържате конституционна поправка, която да забрани свободата на избора. — Репортерът се усмихна. — Какво точно смятате всъщност по този въпрос, сър?
Райън поклати глава, прехапа устни и сдържа първия вариант на отговора си на това нахалство.
— Струва ми се, току-що изясних това. Не желаете ли да преминем на друга тема?
— Благодаря ви, господин президент — високо извика някакъв възрастен репортер, подтикнат от отчаяните жестикулации на Арни ван Дам. Райън слезе от подиума озадачен, заобиколи ъгъла и после още един, след което се скри от поглед. Шефът на персонала го стисна за ръката и едва не го блъсна в стената. Този път Службата за сигурност дори не помръдна.
— Господи, Джак, ти току-що вбеси цялата страна!
— Какво искаш да кажеш?
— Искам да кажа, че не наливаш бензин в колата си, когато пушиш цигара, по дяволите! Господи! Не знаеш ли какво направи? Хората, които са за аборта, сега си мислят, че ще отнемеш правата им. Другите смятат, че изобщо не те е грижа за проблема им. Ти беше направо съвършен, Джак. За пет минути успя да настроиш срещу себе си цялата страна! — Ван Дам замълча и остави своя президент пред кабинета, като се страхуваше наистина да не изпусне нервите си, ако каже нещо повече.
— За какво говори той? — попита Райън. Агентите от Службата за сигурност около него не му отговориха. Това не им беше работа — политика, — а и освен това бяха също толкова раздвоени по въпроса, колкото и цялата страна.
Беше все едно да отнемеш бонбон от бебе. И след първоначалния шок бебето закрещя доста силно.
— БЪФАЛО ШЕСТ, тук ГИДЪН ШЕСТ, край. — Подполковник Хърбърт Мастърман — „Дюк“ за приятелите си — стоеше върху „Лудия Макс II“, своя команден танк, стиснал в едната си ръка микрофон и бинокъл в другата. Пред него, разгънали се върху площ от шестнайсет квадратни километра в тренировъчната зона в пустинята Негев, се намираха танковете „Меркава“ и пехотните транспортни машини на 7-а бронирана бригада от израелската армия, всички с мигащи жълти лампички и лилав дим, който се издигаше от куполите им. Димът беше израелско нововъведение. Когато танковете биваха уцелени в бой, те изгаряха, а когато рецепторите регистрираха лазерно „попадение“, поставяха този знак. Но идеята бе по този начин израелците да отчитат успешните си удари срещу Противниковите сили. Само четири от танковете на Мастърман и шест от неговите разузнавателни машини бяха „мъртви“.
— ГИДЪН, БЪФАЛО — разнесе се отговорът на полковник Шон Магрудър, командир на 10-и брониран моторизиран полк „Бъфало“.