Хроника на птицата с пружина
- Автор: Мураками Харуки
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Культурология
Электронная книга - «Хроника на птицата с пружина». Краткое содержание книги:
Беше ми невъзможно да повярвам. Любовта не беше сред чувствата, които Кумико е изпитвала още от малка към родителите и брат си. Години наред се беше борила да е независима от тях. Допусках като възможно да е решила да ме изостави, защото си е намерила любовник. Дори и да не приемах докрай обяснението й в писмото, знаех, че това не е изключено. Обаче не можех да приема, че от мен е отишла право при родителите си или на място, което те са й подготвили, и че сега общува с мен чрез тях.
Колкото повече мислех за това, толкова по-малко разбирах. Не бе изключено тя да изживява емоционален срив и да не се владее. Но беше възможно и да я държат пряко волята й. Дни наред редях и пренареждах различните факти, думи и спомени, докато накрая се видях принуден да се откажа да мисля. Догадките не се увенчаваха с нищо.
Есента отминаваше, във въздуха се долавяше дъхът на зимата. Както винаги по това време на годината събрах с греблото мъртвите листа в градината и ги натъпках в найлонови чували. Сложих стълба и почистих и улуците от насъбрала се в тях шума. В малката градина на къщата, където живеех, нямаше дървета, но вятърът довяваше от кичестите широколистни дървета от двете страни огромни количества листа. Обичах да го правя. Времето минаваше по-бързо, докато гледах как спаружените листа се носят надолу в следобедното слънце. Съседите отдясно имаха огромно дърво, окичено с червени плодчета. По него кацаха цели ята птици, които сякаш се надвикваха. Бяха пъстри и надаваха отсечени остри писъци, които пронизваха въздуха.
Запитах се как ли най-добре да прибера летните дрехи на Кумико. Можех да изпълня съвета от писмото й и да ги изхвърля. Но си спомних колко грижовно се бе отнасяла към всяка дреха. А и имах къде да ги държа. Реших засега да не ги пипам.
Ала всеки път, когато отворех гардероба, се натъквах на отсъствието на Кумико. Дрехите, окачени в него, бяха обвивки на нещо, което бе съществувало преди. Знаех как Кумико е изглеждала в тези дрехи, а с някои бяха свързани и спомени. Понякога се хващах, че седя на края на леглото и гледам вторачено нейните рокли, блузи и поли. Нямах представа колко съм седял така. Можеше да е и десет минути, и цял час.
Случваше се да седя, да гледам някоя рокля и да си представям как някакъв мъж, когото не познавам, помага на Кумико да я съблече. Ръцете му смъкват роклята, после й свалят бельото. Милват Кумико по гърдите, разтварят бедрата й. Виждах тези гърди и бедра в цялата им нежна белота, виждах и ръцете на другия мъж, които ги докосваха. Не исках да мисля за такива неща, ала нямах избор. Те вероятно се бяха случвали наистина. Трябваше да свикна с тези картини. Не можех просто да затварям очи за действителността.
От време на време се сещах за нощта, когато спах с Крита Кано, ала споменът за нея бе тайнствено мъгляв. Онази нощ аз прегръщах Крита Кано и отново и отново сливах тялото си с нейното, това бе неоспорим факт. Но седмиците отминаваха и усещането за убеденост започна да се стопява. Не можех да си припомня конкретни линии на тялото й и как то се слива с моето. При всички положения спомените за онова, което бях правил с нея преди това, в съзнанието си — във въображаемия свят, — бяха далеч по-ясни, отколкото спомените за онази действителна нощ. Отново и отново си представях с изумителни подробности как облечена в роклята на Кумико, Крита Кано ме е яхнала в онази странна хотелска стая.
В началото на октомври почина чичото на Нобору Ватая, който няколко мандата бе представител на Ниигата в Долната камара. Малко след полунощ получил инфаркт в болницата в Ниигата, а до заранта въпреки огромните усилия на лекарите вече бил труп. Чакаха го да умре, разбира се, отдавна, а общите избори бяха съвсем скоро, ето защо привържениците на чичото не губиха време и приведоха в действие вече разработения план Нобору Ватая да наследи депутатското място. Машината за привличане на гласове за вече покойния народен представител беше добре смазана и доставяше нужния брой избиратели. Освен ако не се случеше нещо непредвидено, Нобору Ватая със сигурност щеше да бъде избран.
След като прочетох в библиотечния вестник новините, първото, което ми мина през ума, бе, че оттук нататък семейство Ватая ще бъдат много заети. И никак няма да им е до развода на Кумико.