Избрани творби в два тома. Том втори

на щорите със зелено райе, заслушан в нормалното дишане на ежедневието, което възвръщаше обичайния си ритъм, колкото повече неговата смърт се превръщаше в смърт като всяка друга смърт, защото непрекъснатият поток на действителността го отнасяше в небитието на състрадание и забрава; по дяволите смъртта — викна той и тогава напусна скривалището си, въодушевен от убеждението, че часът за разплата е ударил; прекоси ограбените салони, влачейки тежките си нозе като призрак през опустошението на своя предишен живот, сред душната тъма и миризмата на гниещи цветя и погребални свещи; блъсна вратата към заседателната зала на министерския съвет и през задимения въздух чу изнемощелите вече гласове около дългата орехова маса; и тогава през дима видя, че там бяха всички, които самият той беше поставил на тези места: либералите, които продадоха федералната война, консерваторите, които я бяха купили, генералите от главното командуване, трима от неговите министри, върховният архиепископ и посланикът Шнонтнер, всички, сбрани заедно в капана, ратуващи за общ съюз срещу вековния деспотизъм, за да разпределят помежду си плячката от неговата смърт, и толкова ги бе погълнала бездната на алчността, че никой не забеляза появяването на непогребания президент, който удари само веднъж с ръка по масата и кресна: аха! И не стана нужда да направи нещо повече, защото, докато вдигне ръката си от масата, паническият тътен беше вече отзвучал и в пустата зала бяха останали само обърнатите пепелници и чашките за кафе, пръснатите по пода столове и моят верен до смърт побратим Родриго де Агилар в бойна униформа — дребничък и разтревожен, той отпъждаше дима с единствената си ръка, за да му каже: залегнете на пода, господин генерал, защото сега ще започне пукотевицата; и двамата се хвърлиха на пода в същия миг, в който започна смъртоносната веселба на картечницата пред сградата, кръвопролитното празненство на президентската гвардия, която изпълни с голямо удоволствие и с голямо чувство за чест вашата свирепа заповед да не се измъкне жив нито един от тайния сговор на изменниците; картечните откоси пометоха онези, които се опитаха да избягат през главния вход, изтребиха като пилци онези, които искаха да скочат от прозорците, гранатите от горещ фосфор разкъсваха на парчета онези, които бяха успели да надхитрят блокадата и се скриха в съседните къщи, а ранените доубиваха, защото според мнението на президента всеки, който преживее това, остава за цял живот негов зъл враг; в това време той продължаваше да лежи по корем върху пода на две педи от генерал Родриго де Агилар, търпейки градушката от стъкла и хоросан, която при всяка експлозия нахлуваше през прозореца, и не преставаше да мърмори, сякаш си четеше молитвата: свърши се, побратиме, свърши се, тая няма да я бъде повече, отсега нататък ще заповядвам само аз, без кучета, които да ме лаят, остава само утре рано да видя кое от целия този трошляк върши работа и ако случайно няма на какво да са седне, ще се купят временно шест кожени табуретки от най-евтините, ще се купят палмови рогозки и ще се сложат тук-там, за да запушат дупките, ще се купят още две-три вехтории и това е достатъчно; никакви чинии, никакви лъжици, нито нещо друго, всичко ще се вземе от казармите, защото вече няма да имам войска, нито офицери, мамка им, бива и само да увеличават разходите на мляко, а като удари решителният час, плюят ръката, която им дава да ядат, ще си остана само с президентската гвардия — те са предани и смели хора, и няма вече да назначавам дори кабинет, дяволите да го вземат, трябва ми само един кадърен министър на здравето, това е единственото необходимо нещо в живота, и за всеки случай още един, с добър почерк, който да води преписките, когато стане нужда, и така ще могат да се дадат под наем министерствата и казармите и доходите ще бъдат за прислугата, че сега пара е нужна, а не хора, ще се намерят две добри прислужници, едната да чисти и да върти кухнята, а другата да пере и глади, а аз сам ще се заема с кравите и птиците, когато има такива, и край на това мърсуване на курвите в нужниците, и край на прокажените в розовите храсти; не ми трябват нито образовани доктори, които всичко знаят, нито политици-мъдреци, които всичко виждат, та нали в края на краищата това е президентски дворец, а не котило на негри, както, според Патрисио Арагонес, говорели янките, а аз съм си достатъчен, за да продължа управлението, докато кометата мине отново, и няма да мине един път, а още десет пъти, защото аз, тъй както ме виждате, не мисля да умирам повече, да умират другите; тъй нареждаше той, без да прави паузи, за да мисли, сякаш рецитираше нещо наизуст, защото още по време на войната беше разбрал, че като мисли на глас, пропъжда страха от динамитните експлозии, които разтърсваха дома; кроеше планове за утре сутринта и за идния век привечер, когато на улицата отекна последният изстрел и генерал Родриго де Агилар пропълзя като змия и заповяда през прозореца да се потърсят боклукчийски коли, за да се изнесат труповете, след туй напусна салона, като пожела лека нощ на генерала; лека, побратиме, много ти благодаря — отвърна му той, легнал по корем върху гробовния мрамор в заседателната зала на министерския съвет, а после сви дясната си ръка като възглавница под главата си и тутакси заспа, по-самотен от всякога, люлян от ромола на капещите жълти листа на своята есен, която в онази нощ окончателно бе започнала с труповете, от които се вдигаше пара, с кървавия полумесец на локвите след клането. Не стана нужда да вземе нито една от предварително набелязаните мерки, защото армията се разтури сама, войниците се пръснаха, малцината офицери, които се съпротивяваха до последния момент в казармите на града и в останалите шест в страната, бяха унищожени от президентската гвардия с помощта на доброволни отряди от цивилни; оцелелите министри още на разсъмване напуснаха страната и станаха изгнаници, останаха само двамата най-верни, единият освен това беше и негов домашен лекар, а другият — най-добрият калиграф на нацията; и не стана нужда да каже „да“ на никоя чуждестранна власт, защото правителствената хазна преля от брачни халки и златни диадеми, събрани от непредвидени привърженици; нито стана нужда да купува рогозки и евтини кожени табуретки, за да закърпи щетите, нанесени от изхвърлянето през прозореца, понеже още преди да въдворят мир в страната, приемният салон беше реставриран и придоби още по-пищен вид; навсякъде висяха клетки с птици, папагали, които говореха мръсни думи, по первазите царските папагали възпяваха Испания, а не Португалия, дискретни и услужливи жени поддържаха в дома ред и чистота като на военен кораб и през прозореца влизаше същата хвалебствена музика, същите увеселителни фойерверки, същите празнични камбани, които бяха започнали да празнуват неговата смърт и продължаваха да празнуват неговото безсмъртие, а по Пласа де Армас минаваше едно безкрайно шествие, което издигаше лозунги за вечно единство и носеше големи плакати, на които пишеше: господ да пази великолепния, който възкръсна на третия ден от мъртвите; това беше един безкраен празник, който той нямаше нужда да продължава посредством тайни интриги, както се е налагало да прави в други времена, тъй като държавните работи се оправяха сами, страната крачеше напред, той сам беше правителството и никой не накърняваше нито с дума, нито с други средства неговата воля, защото беше толкова самотен в своето величие, че вече нямаше дори неприятели, и беше толкова благодарен на своя побратим генерал Родриго де Агилар, че вече не се грижеше за разхода на мляко, а нареди да строят в двора войниците, които се бяха отличили със своята свирепост и чувство за дълг, и като ги сочеше с пръст в зависимост от импулсите на вдъхновението си, ги произвеждаше в най-високи чинове с пълното съзнание, че възстановява армията, която щеше да плюе ръката, която й дава храна: ти ще бъдеш капитан, ти — майор, ти — полковник, какво още, хайде ти — генерал, а всички останали — лейтенанти, по дяволите, побратиме, ето ти армията — и беше толкова разчувствуван от тези, които бяха скърбили при неговата смърт, че нареди да му доведат стареца, който поздрави по масонски, и господина в траур, който му целуна пръстена, и ги възнагради с орден за мир, нареди да му доведат продавачката на риба и я дари с онова, от което тя най-много се нуждаеше, сиреч една къща с много стаи, където да живее със своите четиринадесет деца, нареди да му доведат ученичката, дето сложи цвете върху трупа му, и й даде онова, което най-много искаше на света, а именно да се ожени за моряк, но въпреки тези актове на облекчение, смутеното му сърце не намери нито миг покой, докато не видя вързани и поругани в двора на казармата Сан Херонимо групата нападатели, които бяха влезли като разбойници в президентския дворец, разпозна ги един по един с безапелационната памет на злобата и ги раздели на групи според вината им: ти тук — каза на главатаря им, — вие там — на тези, които блъснаха на пода неутешимата продавачка на риба, — вие елате тук — на тези, които измъкнаха трупа от ковчега и го повлякоха по стълбите и по тресавищата, а всички останали на тази страна, мръсници, макар че всъщност не го интересуваше възмездието, а искаше да докаже на себе си, че поругаването на трупа и нападението на двореца не са спонтанен н�