Последният скок на лъва
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният скок на лъва». Краткое содержание книги:
— Какво има за закуска?
— Пюре на скара.
— Какво стана с варените яйца на трудещите се?
Тя стисна силно ръката ми и лепна влажна целувка на челото ми — точно на мястото, с което бях фраснал онзи задник. Ох!
Кейт ме погледна.
— Искам те у дома с мен.
— И аз те искам. Къде са ми дрехите?
— Сигурно в торба за веществени доказателства.
— Къде ми е пистолетът?
— Том каза, че са го намерили. Намерили са и моя.
— Добре. — Канех се да я питам къде е ножът на чичо Ърни, но последния път, когато го видях, той стърчеше от брадичката на Халил — така че най-вероятно беше долу в моргата, а съдебният лекар се мъчеше да реши дали да го извади преди или след като отвори черепа на кучия син.
Побъбрихме малко и се съгласихме, че се нуждая от няколко седмици у дома, за да се възстановя на спокойствие. Изразих дълбокото си разочарование, че няма да можем да видим родителите й или моите в обозримо бъдеще. Тя знаеше, че всичко това са врели-некипели, но не можеше да го каже на човек в деликатно положение като моето. Освен това добавих, че лекарят от спешното отделение ми е забранил скоковете с парашут за пет години.
Закуската дойде в 7:30 и се оказа, че съм поставен на течна диета, която се различава от обичайната ми течна диета. Кейт — дъвчеше палачинки и кренвирши — попита:
— Искаш ли още изментен чай?
Не беше толкова смешно, колкото го смятах, когато тя лежеше тук.
Както и да е, седях в леглото и се замислих за Винс Парези и дори за Борис, който ми харесваше донякъде. С него се бяхме съгласили, че е способен да се справи с Асад Халил, но явно беше сгрешил — а трябваше и двамата да се сетим, че грешим. И като стана въпрос за това, къде ми е бил умът, когато бях решил, че искам Асад Халил само за себе си? Е, все пак се получи… на косъм.
— Чувала ли си нещо за Борис? — попитах Кейт.
Тя поклати глава.
— Защо питаш?
— Мисля, че Халил го е убил.
Тя не отговори, но вероятно си мислеше същото, което си мислех и аз — че трябваше да докладвам на Том Уолш за контакта си с Борис. Така руснакът не само можеше да е все още жив, но и ако екипът беше заловил Халил на Брайтън Бийч, щях да си спестя емоциите в изкопа на СТЦ — да не споменавам и дните в болницата. А и Винс Парези щеше да е жив.
Е, в този бизнес наричаш нещата такива, каквито ги виждаш. И както вече казах, човек живее — или умира — със съответните последствия.
Нямах намерение да се измъчвам с това повече, отколкото се измъчвах, че не се бях сетил навреме за Гейб Хейтам и не бях успял да спася него и семейството му. Лошият тип в случая беше Асад Халил и такива като него, както и онези, които му бяха помагали, и всички, които почитаха смъртта, а не живота. В крайна сметка бях убил Асад Халил, така че той нямаше да се изправи пред съда, нямаше да влезе зад решетките и нямаше вече да ни преследва в сънищата ни. Но имаше и други като него.
— Чу ли нещо за ченгетата от Пристанищни власти? — попитах Кейт. — Онези, които са били в караваната?
— Том спомена, че били двама, мъж и жена, но не били открити — отвърна тя. — Точно сега не ми се говори за това.
Кимнах, но мисълта си остана. Умът ми обаче беше в розовата страна на хапчетата и трябваше да се съсредоточа върху нещо, което ме измъчваше във връзка с това.
Напълно възможно бе някой като Халил да види сметката на две ченгета, които не са очаквали никакви неприятности. Но какво беше направил с телата?
Изглеждаше логично да е имал помощници в този критичен момент — може би един или двама, с които да убие ченгетата и да се отърве от труповете… и да окачи Винс на крана.
Но когато видях Халил, той беше сам. Ако беше имал помощници, къде бяха те? Заети да разкарат труповете? Или Халил беше останал верен на практиката си и беше убил и тях?
Всичко това ме подсети за нещото, което ме измъчваше цяла седмица. Беше ли замислил Халил още нещо? Според онова, което бях видял в апартамента на 72-ра, Халил явно бе разполагал с подкрепа и ресурси тук, така че най-вероятно е трябвало да се отплати за услугата. Как точно? И дали нещата още бяха в движение?
Кейт прекъсна мислите ми, като ме попита за какво си мисля.
— За големия финал на Халил.
Тя помълча малко, после каза:
— Ако… ако е трябвало да има финал… може би онова, което е трябвало да се случи, няма да се случи сега, след като е мъртъв.
Замислих се над думите й. Изглеждаше възможно. Но ако предстоеше да се случи нещо голямо — като кола-бомба или атака с антракс, изпускан от градинска пръскачка — и ако зад това стояха такива като Ал Кайда, имаха ли те нужда от Халил, за да осъществят замисъла си?