Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)
- Автор: Валтари Мика Тойми
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Пелинен
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)». Краткое содержание книги:
По време на следващото пълнолуние Артемида се яви в съня ми и отново бе взела образа на Хеката. Видях трите й ужасни лица, видях и тризъбеца в ръката й. Черното й куче се притискаше в краката й и лаеше с невъобразима злост. Събудих се, целият облян в студена пот — дори и благоразположена, Хеката беше ужасна. Реших, че съм разбрал този път знака й — тя държеше тризъбец, значи трябваше да потегля по море.
След като ужасът от съня отмина, изпитах силно чувство на радост, скочих, без да чакам утрото, и хукнах да се скитам из гората. Около свещения камък заварих няколко сикани, които се ослушваха и твърдяха, че към нас се приближават пришълци. Предложих им:
— Хайде да отидем да ги посрещнем. Може би те носят тъкани и сол.
Сиканите застанаха на един крак, съсредоточиха се, след което се съгласиха с предложението ми. Тръгнахме към мястото, където според сиканите се бяха установили пътниците, и докато вървяхме, те ми разказаха, че козата, която бяха откраднали от елимите, родила четири козлета. Приех това като добро знамение и бях сигурен, че богинята ще ме дари постепенно с всичко, от което се нуждаех, за да изляза от горите.
На брега на реката наистина се беше установил един тиренски търговец. Обичайно той пристигаше в Панорм с малкия си кораб, натоварен със сол, плащаше данъка си там, след което продължаваше по суша към сиканските гори, като пренасяше солта на гърба на магарета. С него бяха тримата му роби и слугите му. Бяха запалили голям огън, за да прогонят дивите зверове, както и за да подскажат миролюбивите си намерения. Торбите със сол бяха украсени с борови клонки. Магаретата също бяха накичени с дъбови и борови клонки, а самият търговец и слугите му спяха с клонки в ръце, явно обзети от голям уплах. За сиканите се носеха всякакви смразяващи слухове, например, че са убивали дори хора, дошли при тях със зелени клонки в ръце.
Ние не нарушихме съня им, а седнахме тихо до огъня в очакване на зората.
Когато слънцето изгря и чухме как скача рибата в бистрата вода на реката, аз станах и се заразхождах напред-назад нетърпеливо, тъй като бях изпълнен с любопитство: в съседство с тиренския търговец спеше някакъв чуждоземец, завит с прекрасен плащ от тънка вълна с втъкани копринени нишки в него. Имаше красиво подрязана къдрава брада и кожата му беше поддържана със скъпи мазила. Никак не можех да си обясня какво прави този човек в компанията на тиренския търговец, още повече тук, сред сиканските гори.
Именно той се събуди пръв, протегна се и извика нещо още в полусън, след което седна и отвори широко очи. Когато забеляза спящите сикани и боядисаните им в ярки бои лица, той извика още по-силно от уплаха и взе да опипва земята около себе си — явно търсеше меча си. Търговецът също се събуди и го възпря, като го увери, че няма причини за тревога. Сиканите се събудиха и те и като видяха толкова много чуждоземци около себе си, се надигнаха и изчезнаха тихомълком в гората като сенки. Аз останах сам, за да водя преговорите с търговеца както винаги.
Когато непознатият стана прав, видях че беше обут с шалвари, което ме наведе на мисълта, че идваше от много далече и сигурно служеше на персийския цар. Този млад светлокож мъж си сложи голяма сламена шапка с широка периферия на главата, за да се предпази от слънчевите лъчи, и извика изумено:
— Присъни ми се, или може би наистина видях как дърветата в гората отстъпват назад. В съня си тичах, защото исках да се скрия от някакъв чужд бог, който ме преследваше. Толкова се уплаших, че се събудих от собствения си вик.
За мое голямо учудване той каза това на гръцки, език, неразбираем за тиренския търговец. За да не разбере, че не съм сикан, аз се обърнах към него на завален гръцки, като примесвах някои сикански думи.
— Откъде си, чужденецо? — попитах го. — Облечен си толкова странно. Какво правиш в нашите гори? Ти не си търговец. Може би си жрец или магьосник и изпълняваш някой обред?
— Да, аз изпълнявам обред — побърза да отвърне чужденецът. Той се зарадва извънредно много да срещне някого, който разбира гръцки.
Тиренецът не проумя почти нищо от разговора ни. Както разбрах по-късно, той се съгласил да придружава чужденеца срещу пари. След като изслушах отговора, направих се, че не се интересувам повече от мъжа и започнах да разговарям надълго и нашироко с тиренеца, да пробвам солта му и да оглеждам товарите. Той, разбира се, често ми смигваше, давайки ми да разбера, че в торбите със сол са скрити много железни предмети. Явно беше, че е подкупил митарите на Панорм. С тиренеца разговарях на крайбрежното наречие, съставено от гръцки, финикийски и тиренски думи. Той ме имаше за сикан, който в младостта си е бил роб и е бил продаден за гребец на кораб. Мислеше, че съм успял да избягам и да се върна в родните си гори.