Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)
- Автор: Валтари Мика Тойми
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Пелинен
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)». Краткое содержание книги:
Попитах го за чужденеца, той презрително поклати глава и отвърна:
— Някакъв луд грък, който си губи времето. Тръгнал е от изток на запад, за да научи обичаите на разни народи. Купува разни вещи, които никому не са нужни. Струва ми се, че иска да купи от сиканите ножове от кремък и дървени чаши. Можеш да му дадеш всичко, от което нямаш нужда, само че искам да ми платиш за посредничеството. Не умее да се пазари, тъй че няма да е грях, ако го измамиш. Разглезен човек, който не знае къде да си дене златото.
Гъркът се вслушваше мнително в разговора ни и когато погледите ни се срещнаха, той каза:
— Не съм чак толкова прост човек. По-добре е да ме изслушаш, преди да ме ограбиш. — И той постъпи така, както се постъпва с варварите, ако трябва да бъдат заинтригувани: разтърси кесията си, усмихна се и произнесе: — Имам малко кожено гнездо със златни птички. Но взех само малко от тях, а другите оставих у дома.
Поклатих глава.
— Нас, сиканите, не ни интересуват парите.
Той разпери ръце и каза:
— Тогава взимай каквото те интересува. Аз ще заплатя на търговеца. Той разбира от пари и те го интересуват.
Намръщих се:
— Не съм свикнал да приемам подаръци незнайно защо. Носиш шалвари и не мога да ти се доверя. Никога по-рано не съм срещал хора като теб.
Той взе да ми обяснява:
— Служа на персийския цар, ето защо съм длъжен да се обувам в шалвари. Идвам от Суза, столицата му. От Йония отплавах заедно със Скит, бившия тиран на Занкле. Но жителите на Занкле не го искаха отново, а предпочетоха Анаксилай от Регион. Сега попаднах в Сицилия и я обикалям за собствено удоволствие и за да попълня знанията си за народите.
Мълчах. Той внимателно се вгледа в мен, поклати глава в недоумение и дообясни:
— Казвам се Ксенодот. Йониец съм и съм ученик на знаменития Хекатей, но по време на войната попаднах в плен и станах роб на великия цар — видя как се промени лицето ми и побърза да прибави: — Само се смятам за роб. Не ме разбирай неправилно. Ако Скит се беше върнал в Занкле, щяха да ме издигнат за съветник. Скит избяга в Суза, тъй като великият цар е приятел на всички изгнаници. Но великият цар е също и учен човек. Лекарят му, който е родом от Кротон, събуди у него интерес към науките и той иска да научи повече за гръцките народи в Италия и Сицилия. Интересуват го и други народи — и тези, за които вече му е разказвано, и тези, за които все още нищо не знае. Великият цар е готов да изпрати много богати дарове. Интересно му е да знае как живеят далечните народи. — Той се вгледа отново в лицето ми, поглади къдравата си брада и продължи: — Като събира сведения за разни народи, великият цар на персите разширява кръга на знанията си и по този начин служи на целия човешки род. В съкровищницата му се пази карта на света, издълбана в мед, и великият цар иска непрекъснато да научава все повече и повече, тъй като боговете са му отсъдили да бъде господар на света.
— Ето защо е постъпил тъй бащински с йонийските градове, особено с Милет, най-способното от децата му — отвърнах презрително аз.
Ксенодот попита недоверчиво:
— Откъде си научил гръцки, сикане? Ти, който си изрисувал лицето си като дивак и си облечен в кожи на диви зверове! Как можеш ти да знаеш нещо за Йония?
Счетох за необходимо да се похваля и отвърнах:
— Мога и да чета, и да пиша и съм плавал из много морета, виждал съм много незнайни брегове. А защо и как съм се научил на всичко това — теб не те засяга, пришълецо, но аз знам много повече, отколкото можеш да си представиш.
Тогава той изпита истински интерес към мен и заговори бързо:
— Ако наистина е така и ако ти действително знаеш много неща, може би ще се съгласиш с мен, че дори един любящ баща трябва понякога да наказва разглезените си деца за тяхното собствено добро. Великият цар въведе порядък в царството си и наместниците му следят във всички краища на това царство да има благоденствие и да се спазват законите. С две думи — той прилича на дърво, чиито клони даряват сянка на целия свят. Добре е за народите, които са защитени в тази сянка.