Повелителка на реките

— Вашият съпруг е предан служител на мен и моята династия — отбелязва той пред мен, когато идва в покоите на кралицата преди вечеря. — Няма да забравя това, лейди Ривърс.

— А може ли да се прибере у дома? — питам. — Отсъства от толкова време, ваша светлост.

— Скоро — обещава ми той. — Писах на него и на лорд Уелс, че лично назначавам граф Уорик за градоначалник на Кале, и следователно могат да приемат моята заповед и да го пуснат да влезе. Когато пуснат графа да влезе в града и в крепостта, и той заеме поста си, съпругът ви може да се прибере у дома. — Той въздиша. — Само ако можеха да живеят заедно в любов и разбирателство — казва. — Само да бяха като птиците в дърветата, като малки птичета в гнездото.

Правя реверанс. Кралят изпада в едно от своите подобни на сън състояния. Пред него се явяват видения за един по-добър свят, от които никой не иска да го лиши. Но той не може да помогне на онези от нас, на които се налага да живеем в този.

Болката на краля от неочакваната рана, потресът от безмилостната битка и жестокостта на смъртта, видяна по улиците на Сейнт Олбънс, изглежда са го засегнали много дълбоко. Той казва, че сега е добре, отслужена бе специална благодарствена литургия, всички го видяха да ходи, без да се препъва, да разговаря с просители и да седи на трона си; но нито кралицата, нито аз можем да изпитваме увереност, че няма отново да изпадне в унес. Той изпитва особена неприязън към шум или спорове, а дворът, парламентът и кралският съвет се раздират от разногласия; всекидневно има кавги между последователите на лордовете, подкрепящи Йорк, и нашите хора. При всяка тревога, всяко несъгласие, при всяка неприятност погледът му става отнесен, той се заглежда навън през прозореца и притихва, потъвайки в унес. Кралицата се е научила никога да не му противоречи, а малкият принц бива светкавично извеждан от стаята всеки път, щом повиши глас или започне да лудува. Всички придворни стъпват на пръсти и вършат тихо делата си, за да не смущават краля, и досега успяваме поне привидно да поддържаме кралското му достойнство.

Кралицата се е научила да владее нрава си, и е много трогателно да я виждам как се сдържа, така че да не стряска или тревожи съпруга си. Маргарет има избухлив нрав и силно желание за власт, и да я виждам как прехапва език и да я чувам как снишава глас, за да не покаже пред краля, че изземва властта му, е все едно да виждам как една млада жена помъдрява. Никога не съм предполагала, че ще е способна да бъде така мила с него. Отнася се с него като с ранено животно, и когато погледът му помътнее, или той започне да се оглежда наоколо, като се опитва да си спомни дума или име, тя нежно слага ръка върху неговата и го подсеща, мило като дъщеря с оглупял от старост баща. Това е жалък край за един брак, започнал с такива надежди, и скритата слабост на краля е нейна скрита печал. Тя е жена, отрезвена от загубата: изгубила е мъжа, когото е обичала, изгубила е съпруга си, но не се оплаква от живота си на никого, освен на мен.