Кралицата на изменниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: the traitor spy trilogy #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-28-8
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралицата на изменниците». Краткое содержание книги:
„Кралицата на Изменниците“ е триумфалният завършек на трилогията „Изменникът шпионин“ която започна с „Мисията на посланика“ и продължи с „Отстъпница“.
„Несъмнено «Кралицата на Изменниците» представлява достоен край на историята на Сония, а романите на Труди Канаван са задължително четиво за всички почитатели на фентъзи жанра.“
„Вълнуващият завършек на тази трилогия е страхотно четиво. Препоръчвам всичките книги на Канаван за Киралия — те са много добри. Почитателите очакват с нетърпение следващата история — стискаме палци това да е продължение на историята на любимите ни герои.“
Good Books and the Random Movie
Труди Канаван живее в мелбърнското предградие Фърнтри Гъли, в малка къща на един планински склон, близо до гората. Откакто се помни измисля истории за неща, които не съществуват, и е изумена, когато първият й публикуван разказ печели през 1999 година наградата „Ауреалис“ за най-добър кратък фентъзи разказ. Освен като илюстратор и дизайнер на свободна практика, тя работи и като графичен дизайнер и художествен директор на „Ауреалис“, австралийско списание за фентъзи и научна фантастика. Можете да й пишете на адрес trudi@spin.net.au, а повече за Киралия и Гилдията на магьосниците можете на откриете на адрес www.orbitbooks.co.uk
— Трябва ви някой, върху който да се упражнявате — каза му тя.
— Вие сте достатъчна — дойде отговорът, който очакваше.
Изпълни я неочаквано възхищение. „О, той не е глупав. Обмислил е всичко. Много по-добре от мен. Така и не се сетих, че ще поиска това. Ако го направя, той ще види всичко. Планът ми няма да се осъществи“.
— Досега не съм опитвала да обуча някой по този начин. — Не й беше трудно да прозвучи неуверено и напълно откровено. Тя не беше обучавала никого досега.
— Значи няма как да знаете дали ще се получи. — Той направи крачка към нея, после още една. „Време е да реша. Да му дам всичко, което иска, да се опитам да го убия с лечителство или да опитам моя план“. Тя потрепна, когато той се пресегна към нея, но се застави да остане неподвижна. Поглеждайки през рамо, срещна изплашения, гневен поглед на Аний, надявайки се, че не изглежда толкова неуверена, колкото се чувстваше.
„Дано се получи…“
Глава 27
Стари битки, нови оръжия
Когато Сония се измъкваше от имението в ранните часове на утрото, черното облекло й беше от полза, но сега, когато слънцето се бе издигнало високо в небето тя се открояваше сред бледите стени на сачаканската столица.
„Поне се намирам по-близо до центъра на града“.
На зазоряване тя си избра друго имение с кула, в което да се скрие. Вратата, през която се бе шмугнала, не беше заключена, но когато чу гласове някъде отвътре, тя установи, че къщата не е съвсем празна. Опита се да си тръгне, но един бърз поглед навън разкри група мъже, които вървяха бързо по улицата, затова тя отново се промъкна обратно, колкото се може по-тихо. Намери стълбището и се изкачи в кулата, като си каза, че ако чуе някой да се качва, може да се измъкне през някой от прозорците и да се спусне по покрива.
Минаха няколко часа и единственият звук, който долови от долния етаж, бе доста приглушен. Прозорците на кулата бяха отворени, сигурно за да пропускат хладния сутрешен ветрец. От улицата се чуха стъпки и още гласове, но като цяло градът беше тих.
Прозорците гледаха към улицата и към морето от покриви. „Изкушавам се да се измъкна и да си намеря по-добро място за наблюдение. Но рискът да ме видят е голям и не си заслужава. Не знам къде ще се проведе битката. — Започнеше ли, щеше да се вдигне шум, който да й подскаже местоположението. — Тогава ще успея да се промъкна дотам. Може би по покривите, както някога правехме със Сери, когато бяхме още деца от копторите…“
— Оттук не се вижда по-добре — разнесе се глас зад гърба й.
Тя подскочи и се обърна. До стълбите, със скръстени ръце, стоеше Регин. Смущението, че е била открита, и егоистичното облекчение, че той е при нея, бяха последвани от загриженост и раздразнение.
— Регин! — изсъска тя. — Какво правите тук?
Той сви рамене и отпусна ръцете си.
— Последвах ви, разбира се, макар че през последните няколко часа бях принуден да се крия на долния етаж от хората. Между другото, те си тръгнаха.
— Казахте, че няма да идвате с мен. Споразумяхме се.
— Излъгах. — Той отново сви рамене и се отдалечи от стълбата. — Знаех, че няма да приемете силата ми, ако не се съглася да остана там. Пък и вие също излъгахте. Казахте на Изменниците, че няма да мърдате оттам.
— Това е друго. Трябва да разчитам, че магьосниците от Гилдията държат на думата си. А те си тръгнаха, без да ни кажат.
— Според мен Гилдията едва ли ще покаже предпочитания към действията ви, с които можете да превърнете Изменниците в наши врагове, а ще накаже мен, защото съм пренебрегнал нарежданията ви. Опитвам се само да ви защитя.
Тя сложи ръце на хълбоците си.
— Не можете. Ако ни нападнат, аз ще трябва да ви защитавам. Вие сте просто поредния човек, за който трябва да се притеснявам. Заради вас могат да убият и двама ни.
Той се усмихна, без да се притеснява от бруталната й откровеност и тя се зачуди дали не я привлича точно това, че изобщо не се страхува от нея.
— Защитата на един човек няма да отнеме повече енергия от защитата на двама. — Той погледна през прозореца, а тя не се сдържа и го последва. — Дали Денил е вече на мястото?
Сония бръкна в джоба си, за да потърси пръстена на Оусън.
— Не знам.
— Още ли не сте се свързали с Оусън?
— Говорихме по-рано. Нищо не се случва. Не исках да държа пръстена на ръката си за в случай, че някой се изкачи по стълбището, а аз съм твърде разсеяна, за да го усетя.