Кралицата на изменниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: the traitor spy trilogy #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-28-8
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралицата на изменниците». Краткое содержание книги:
„Кралицата на Изменниците“ е триумфалният завършек на трилогията „Изменникът шпионин“ която започна с „Мисията на посланика“ и продължи с „Отстъпница“.
„Несъмнено «Кралицата на Изменниците» представлява достоен край на историята на Сония, а романите на Труди Канаван са задължително четиво за всички почитатели на фентъзи жанра.“
„Вълнуващият завършек на тази трилогия е страхотно четиво. Препоръчвам всичките книги на Канаван за Киралия — те са много добри. Почитателите очакват с нетърпение следващата история — стискаме палци това да е продължение на историята на любимите ни герои.“
Good Books and the Random Movie
Труди Канаван живее в мелбърнското предградие Фърнтри Гъли, в малка къща на един планински склон, близо до гората. Откакто се помни измисля истории за неща, които не съществуват, и е изумена, когато първият й публикуван разказ печели през 1999 година наградата „Ауреалис“ за най-добър кратък фентъзи разказ. Освен като илюстратор и дизайнер на свободна практика, тя работи и като графичен дизайнер и художествен директор на „Ауреалис“, австралийско списание за фентъзи и научна фантастика. Можете да й пишете на адрес trudi@spin.net.au, а повече за Киралия и Гилдията на магьосниците можете на откриете на адрес www.orbitbooks.co.uk
— Ротан каза да направиш каквото е необходимо, за да отведеш Аний — каза Гол.
Лилия кимна, с надеждата, че ако Скелин е забелязал жеста, ще го приеме като знак, че ги е разпознала. Магьосникът отстъпник й махна с ръка.
— Ела при нас, Лилия — извика той.
Тя погледна към пропастта между корабите и екипажа, който я гледаше. Те не й гласяха лодка, която да я отведе на другия съд. Как очакваха да се прехвърли оттатък?
— Можеш ли да левитираш? — попита Гол.
— Да, но ще изхабя част от магията си.
Може би това бе намерението на Скелин. И все пак левитацията на къси разстояния нямаше да изисква много магия, ако тя действаше бързо.
Тя изтегли малко енергия, създаде малък диск под краката си, издигна се във въздуха и полетя напред. Скелин, Лорандра и Аний се отдръпнаха от перилата, за да й направят място. Лорандра държеше Аний за ръката. Щом стъпи на палубата, Лилия се огледа и видя, че жената е притиснала нож към гърлото на Аний. Стомахът й се сви и тя усети как я полазиха ледени тръпки. Аний стоеше вдървено и когато погледна към Лилия, очите й излъчваха извинение, гняв и страх.
— Лейди Лилия — каза Скелин. — Радвам се, че приехте поканата ми.
Тя положи усилие да издържи погледа му, без да потрепне. „Може да се мислиш за крал на подземния свят — помисли си тя, — но аз съм черна магьосница, защитничка на Гилдията“. Гордостта, която я изпълни, може би не бе съвсем на място, но това не я интересуваше, стига да й дадеше достатъчно увереност, че да се изправи срещу него.
За разлика от майка си, той нямаше непознат акцент. Поколеба се, сякаш очакваше отговор, но след като тя не каза нищо, се усмихна.
— И така, вие сте на крака от доста часове, а не всички обичат ранното ставане. Може би е по-добре да се залавяме за работа. Имам предложение за вас. Сделка. Научете ме на черната магия и аз ще ви върна тази прекрасна млада дама. Мисля, че я познавате.
Той посочи Аний, а ножът в ръката на Лорандра отрази слънчевата светлина и се насочи към очите на Лилия.
Тя не й обърна внимание.
— Пуснете я веднага.
Скелин поклати глава и се засмя.
— Откъде да знам, че няма да я убиете — продължи Лилия, — щом ви дам онова, което искате?
— Как да знам, че няма да ме убиете, щом я пусна? Все пак вие сте черна магьосница.
— А вие сте магьосник-отстъпник, убиец и Крадец.
Той повдигна вежди.
— Хайде, стига. Кога сте ме видели да убивам някого?
Тя отвори уста, за да отговори, но бързо я затвори. Не го беше виждала. Дори Сери не го беше виждал. Бащата на Аний бе умрял от болно сърце, макар причина за спирането му да бе преследването на Скелин. Лорандра беше Ловецът на Крадци. Но нали така работеха Крадците? Те не окървавяха собствените си ръце, използваха някой да върши мръсната им работа.
Лилия скръсти ръце.
— Да приключваме с това.
Той се ухили.
— Леле, колко сме нетърпеливи. — Той направи няколко крачки напред и се спря. — Но първо искам да се съблечете.
Тя го зяпна.
— Какво?
Усмивката му се стопи.
— Научих си урока, лейди Лилия — каза тихо той. — Знам, че черната магия изисква кожата да бъде порязана. Искам да съм сигурен, че не носите никакви остри предмети. Можете да сте сигурна, че аз самият не нося такива, защото не ми се иска да ги използвате срещу мен. Бих могъл да накарам някой от екипажа да ви претърси, но вие можете да го убиете, а и сигурно предпочитате да не ви опипва мъж. Искам само да се съблечете дотолкова, че да стане ясно, че не носите оръжия.
Тя преглътна тежко и свали старата износена туника и панталоните. След това погледна към Скелин, предизвиквайки го да я накара да свали и семплото бельо, което жените от Гилдията носеха под мантиите си. Откъм екипажа се дочуха тихи подсвирвания, но те утихнаха веднага, щом Скелин ги погледна със сериозно изражение.
— Ритнете дрехите настрани и бавно се обърнете — нареди той. Тя въздъхна и се подчини. — Така, за начало искам да ме научите как да разчитам съзнания.
Лилия замръзна и изруга на ум. Ако възразеше, че сделката включва само черна магия, той щеше да се изсмее. Не се намираше в позиция да спори.