Безсънна (Търсачът в дълбините)

— Сълзи! Обожавам сълзи! — възкликна възторжено Арес, сякаш говореше за кученца. — Вижте как плаче малката полубогиня… И въпреки това е толкова красива, наистина! Да променим това.

Арес я удари през устата и Хелън почувства как нещо се пречупва. Пое си дълбоко дъх. Значи това беше то. Тя плю и вдигна поглед към него, вече, без да плаче. Сега, когато беше започнало, знаеше, че няма да продължи дълго, а в известен смисъл така беше по-добре, отколкото да го чака. Поне ако Арес беше тук и я измъчваше, това означаваше, че нямаше да подведе духа на баща й в Подземния свят. Не на този изход се беше надявала, когато затвори очи, за да последва баща си долу в Подземния свят, но това беше по-добре от нищо. Хелън вдигна поглед към Арес и му кимна, готова за всичко, което щеше да й поднесе, сега, когато знаеше, че баща й е в безопасност.

Арес я удари пак в лицето, а после се изправи, за да я ритне в стомаха. Въздухът излезе между присвитите й коремни мускули, докато тя издаде странен остър звук, подобен на магарешки рев. Той я ритна отново и отново. Ако тя се опиташе да избегне ударите, като се свие на кълбо и му обърне гръб, той стоварваше крак върху нея, вместо да рита. Тя почувства как ръката й над лакътя се счупи и се опита да вдигне крак, за да предпази ребрата си, но това само накара Арес да я нападне по-ожесточено. Когато тя спря да се опитва да избегне ударите и просто ги остави да идват, той се отдръпна.

Хелън се търкаляше по земята, мъчейки се да намери поза, в която щеше да й е възможно да диша с няколко счупени ребра и вързани зад гърба ръце. Като хриптеше и се гърчеше, тя най-сетне откри, че ако коленичи и се наведе напред с чело, опряно върху парещия като огън лед на земята, е най-добре. Дрезгавият звук, като от задушаване, който издаде, докато се мъчеше да вкара въздух в единия от спуканите си дробове, прозвуча като смях.

— Забавно, нали? — изписка Арес и заподскача наоколо в кръг. — Но не биваше да те ритам толкова много в корема, защото сега не можеш да крещиш. А точно това ни трябва, нали така? Толкова глупаво от моя страна! Е, можем да почакаме малко, преди да поиграем пак.

Той коленичи до присвитото й тяло и прокара пръсти през косата й. По голия й тил пропълзяха тръпки, когато той избра един тънък кичур на задната част на тила й.

След миг ще го изскубне, каза си тя. Просто се отпусни и не се съпротивлявай. Така ще бъде по-лесно.

— Извънредно тиха си — въздъхна Арес, като започна бавно да сплита кичура, който беше избрал. — Това е проблем. Как ще те намерят другите Наследници, ако не викаш и крещиш както се очаква от теб? Предполага се да крещиш: „СПАСИМЕ, ЛУКАС! О, СПАСИ МЕ, ОРИОН!“ — За миг той изимитира сопрановия глас на дама в беда, преди веднага да превключи обратно към обичайния си глас. — Ето така. Хайде. Опитай.

Хелън поклати глава. Арес се наведе над нея, притиснал устни точно към отвратено присвиващата се кожа на врата й. Изпусна противния си дъх по скалпа й и задните краища на ушите й. Дори и сред изгарящия студ на портала, Арес все така я зашеметяваше с вонята на смърт и разложение.