Град на стълби [City of Stairs - bg]

Изглежда нелогично, но това разкритие я ужасява повече от мисълта за възкресението на Божество. „По шест оръдия на кораб — пресмята трескаво тя. — Общо трийсет и шест оръдия. Само за един ден могат да съсипят инфраструктурата ни и да осакатят бойния ни флот за месеци, дори за години напред. Ще се сражаваме с вързани зад гърба ръце.“

— Това е добро дело, между другото — казва Волка. — Праведно. Светът е нашето изпитание, нашата топилна пещ. И с всяко изгаряне пещта ни оформя. Ще познаете болката. И двамата ще я познаете. Така трябва. И когато плътта ви изгори, когато се отървете от греховете си, някаква част от вас, някое парченце кост може и да оцелее и да бъде спасено, да се окаже достойно за него. — Поема си въздух. — О, ще се изправите пред взора му, и двамата. И колко доволен ще бъде той от мене, че съм му довел не просто един от най-чудовищните предатели на старите нрави, а и дете от плътта на онзи, що уби боговете.

Волка отстъпва настрани. Двама едри мъже в колкаштански дрехи застават на входа. С тихо изпукване Камбаната на пеперудата се изключва. Двамата мъже пристъпват към Шара и Воханес, повалят ги грубо на пода и връзват ръцете им. Шара все още е твърде замаяна, за да се съпротивлява, а Воханес видимо щади нараняванията си.

— А, Волка? — казва Шара, докато я изправят на крака. — Относно коментарите във връзка с външността ми… Ти нали знаеш, че оригиналните континентали са били почти толкова тъмни на цвят като сейпурите? Днешните са по-светли заради промяната в климата, защото нямате толкова слънце като преди. И макар че си в правото си да изпитваш възхищение към светлия цвят, той не е, как да се изразя, божествена характеристика. Но щеше да знаеш това, ако беше чел и други божествени текстове освен тези на Колкан. Той е предпочитал да не споменава за плътта, още по-малко за цвета на кожата.

Волка се опитва да наподоби царствена стойка. После прошепва:

— Лукчетата говорят само лъжи.

И си тръгва.