Град на стълби [City of Stairs - bg]

— Какво ще изтъкнеш в своя защита?

— Не знаех, че имам нужда от оправдания — казва Воханес.

— Татко беше съгласен с мен. Това знаеше ли го? Веднъж ми каза, че му се иска ти и майка да сте умрели при раждането ти! Това би му спестило грижите за жена със слабо сърце и син със слаба воля.

Воханес го гледа безразлично, после казва:

— Това разкритие изобщо не ме изненадва. Татко беше толкова мил човек.

— Петниш името на татко само за да подсилиш омразата ми към себе си, сякаш е възможно да те мразя повече.

— Пикал съм на името на татко — тросва се Воханес, — на името на Вотров и на името на Колкан! Радвам се, че каджът не го е убил, защото сега, когато сейпурите го заколят като другите богове, ще мога да клекна на брадичката му и да му се изсера в устата!

Волка го зяпа, останал без думи.

— Няма да ти се удаде тази възможност — прошепва след миг. — Ще ви оставя живи, теб и нея, за да ви осъди лично Колкан според собствените си закони. Ти дори това не знаеш, нали? Той е тук, в Баликов, и претегля греховете на града. Наблюдава те. Чака. Знае какво си направил. Аз ще издигна Престола на света от неговата гробница. И когато Колкан се появи, ти ще познаеш болката, братле.

Междувременно Шара е стигнала до извода, че тази гола, празна стая определено ѝ е позната — спомня си как мховостът ѝ се беше изсмял, как тя бе метнала свещта към гърдите му, спомня си пръстените стъпала, които се спускат надолу…

„Знам точно къде се намираме — мисли си тя, — знам и къде е Колкан.“

— Той е долу, нали, в Престола на света? — казва на глас.

Волка я поглежда, сякаш му е зашлевила шамар.

Воханес смръщва вежди.

— Тук, в това отвратително старо място?

— Не, не. Долу, под земята, където е скрит истинският Престол, на метри под нас. — Затваря очи. Изпаренията на хлороформа още замъгляват ума ѝ, но въпреки това една мисъл изплува на повърхността. — А Божествата са обичали да използват стъкло за съхраняване на информация… Аханас криела затворници в стъклото на прозорец, държала и малко ваканционно място в една стъклена сфера. Юков съхранил тялото на свети Киври в стъклено мънисто. А когато бях долу, в Престола на света, очаквах да видя прочутото цветно стъкло, за което разказват легендите… но всички прозорци бяха счупени. Всички освен прозореца в атриума на Колкан. Тогава ми се стори странно, че стъклото на прозореца е цяло и непокътнато, но прозрачно, без рисунък.

Отваря очи.

— Там са го затворили другите богове, нали? Там е прекарал като затворник последните триста години. Жив бог, окован в стъклото на прозорец.