![Град на стълби [City of Stairs - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/1/0/2/grad-na-stlbi-city-of-stairs-bg-download.jpg)
Град на стълби [City of Stairs - bg]
- Автор: Беннетт Роберт Джексон
- Серия: Божествени градове #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-607-3
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град на стълби [City of Stairs - bg]». Краткое содержание книги:
В този изтерзан град се появява Шара Тивани. Официално тя е дребен дипломат в посолството на Сейпур, бивша колония на Континента и негов настоящ господар. Неофициално тя е сред най-добрите шпиони на своята страна, дошла в Баликов да залови един убиец…
Екипажът надава победоносни викове. Всички са облечени с дебели термокостюми, всички носят специални очила и маски, всички са вързани за палубата на „Морнвиева“ с дебели въжета. Якоби вече е станал жертва на силен повей откъм десния борд — вятърът го е съборил през парапета. Другарите му са успели да го изтеглят, разбира се — морав, ругаещ и плюещ.
„Два часа“ — мисли си Мивск. След два часа ще разбере на какво е способен корабът „Морнвиева“ с двайсет и тримата си души екипаж, шестте оръдия и тристате полета. Дотук се е убедил, че може да лети много бързо и много високо над земята. А дори не е бил докрай сигурен, че ще излети, защото не всички опити с Килимчето на Колкан са били успешни. При първия си опит са използвали само една нишка от килимчето и когато жрецът на Волка е прочел активиращото заклинание, нишката се е издигнала толкова бързо, че свещеникът не е успял да отскочи и тя му е отрязала половината лице.
„Вълшебствата — е отбелязал Волка — изискват неотклонно внимание.“ Минали са месеци, докато проектират конструкция, която да стабилизира влакната — в случая на „Морнвиева“ нишките са пет и всяка издига по осемстотин тона, — и още толкова месеци да се сдобият със стоманата, необходима за изграждане на конструкциите. И през цялото това време Мивск — макар да се има за силно вярващ — така и не е повярвал докрай, че ще се получи.
Но ето ги тук, по-високо и от най-високата сграда в Аханаштан, летят устремно във въздуха с платна като мечове и огромни криле.
„Не забравяй — напомня си той, — че имаш задача. Задача и дълг. Не летим в небето за твоята слава, Мивск Ашковски, нито твоята, нито на екипажа, а за славата на Татко Колкан.“ Тайничко Мивск няма търпение да види как ще реагира Колкан на унищожението, което оръдията ще посеят сред онези нещастници сейпурите. Като никога сейпурите нямат шанс. Мисълта как великите, чудовищно големи корабостроителници на Галадеш избухват в пламъци… Тази мисъл кара сърцето му да пее.
Мивск се спуска в трюма за седми или осми път да нагледа оръдията. Никой континентал не е притежавал подобна огнева мощ и гледката на големите тежки оръдия, по-дълги и по-дебели от ръката на Мивск, го изпълва с чувство за могъщество, каквото не е изпитвал никога. И всичко е механизирано — достатъчно е да дръпнеш една ръчка и оръдието стреля.
Мивск проверява трите оръдия отляво — св. Киври, св. Ошко, св. Василий, всичките изглеждат чудесно. После и тези отдясно — св. Шовска, св. Говрос, св…
Мивск спира пред св. Тошкей. Висок мъж с колкаштанска дреха се е навел над дулото на оръдието и наднича през отвора в палубата към корабите „Узина“ и „Укма“, десния фланг на малката им армада.
Капитан Мивск го гледа смутено.
— Кой?… Кой?…
— Никога не бях плавал на въздушен кораб — отбелязва мъжът. — Плавал съм на много неща, но не и на въздушен кораб.
Мивск иска да го попита защо не си е сложил очилата, защо не е с униформа, защо не се е обезопасил с въже, но всички тези въпроси са абсурдни, защото Мивск знае, че в екипажа му няма толкова едър човек… нали така?
Мъжът се обръща към Мивск; под качулката мътно проблясва само едно око.
— Като обикновен кораб ли плава? — пита той.
— Ами… — Мивск поглежда зад себе си, чуди се как да реагира на тази странна ситуация. — Защо не си на палубата, моряко? Защо не си вързан за мачтата? Така може да паднеш от…
— А оръдията? Стават ли за въздушен бой?
— Аз… Защо?
— Така си и мислех. Да. Да, струва ми се. — Мъжът килва глава и разсъждава на глас: — Шест оръдия на борда и още пет кораба в армадата… По един изстрел на кораб… Не би трябвало да е проблем. — Той кимва. — Благодарско. Това е безценна информация.
Мълниеносно движение, почти недоловимо за погледа, и капитан Мивск изведнъж се сдобива с чувството, че е глътнал голяма буца лед.
Поглежда надолу и вижда дръжката на много голям нож да стърчи между ребрата му. Корабът под него се завърта.
— Добре е капитанът да умре — казва мъжът, — преди да е видял смъртта на екипажа си. Иди си тихо и с благодарност.
Последното, което вижда Мивск, е как гигантът е застанал зад св. Тошкей и прицелва оръдието в кораба „Узина“.
Водят ги по познат маршрут, познат на Шара — по тесните празни коридори към стаята на мховоста — кръгът от сол още си е на пода, — и оттам към тунела, спускащ се към Престола на света, който междувременно е напълно възстановен.
— Сринахте тунела, но ние лесно го възстановихме — казва Волка. — Едва ли ще се сетиш с помощта на кое чудо го направих.
Не ѝ е хрумвало, че тунелът е изкопан с магически средства, но сега отговорът ѝ се струва очевиден.