![Град на стълби [City of Stairs - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/1/0/2/grad-na-stlbi-city-of-stairs-bg-download.jpg)
Град на стълби [City of Stairs - bg]
- Автор: Беннетт Роберт Джексон
- Серия: Божествени градове #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-607-3
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град на стълби [City of Stairs - bg]». Краткое содержание книги:
В този изтерзан град се появява Шара Тивани. Официално тя е дребен дипломат в посолството на Сейпур, бивша колония на Континента и негов настоящ господар. Неофициално тя е сред най-добрите шпиони на своята страна, дошла в Баликов да залови един убиец…
— Криле — прошепва той.
Гледа как работниците подготвят корабите.
„Кротувай — казала му е Шара, — освен ако те не направят нещо.“
Това определено се брои за нещо.
Той плъзва ръка да провери дали ножът му е на място в канията, после запълзява по склона.
Новият мост Солда е плетеница от скелета и подпори. Сейпурски инженери със сейпурски кранове полагат гигантски бетонни основи в студената вода. Континентали зяпат от бреговете и покривите на къщите, неохотно впечатлени от тази демонстрация на сила.
Мислите на Шара все още се гърчат трескаво около последния извод, до който е стигнала: „Можеш да построиш корабите навсякъде, да ги закотвиш навсякъде, защото никой, абсолютно никой не би очаквал нападение от въздуха.“
Ала и друг нахален въпрос си пробива път с лакти в главата ѝ: „Ако Воханес стои зад това, защо Реставраторите ще нападат дома му?“
Е, очевидно ще има възможност да го попита лично — той седи на една пейка наблизо, преметнал крак връз крак, с ръце в скута, и зяпа крайбрежната алея, но не в посоката, от която идва Шара. Не е с обичайното си изискано облекло, а отново е предпочел тъмнокафявото палто и черната риза, закопчана догоре, както го е видяла Шара в нощта на Урав.
Сеща се какво ѝ е казал Зигруд: „Дори дрехите му не бяха обичайните. Облечен беше като някакъв монах.“
Шара плъзга поглед по навалицата. Никой не обръща внимание на Воханес. Струва ѝ се, че той я е видял, но въпреки това не поглежда открито към нея, а е извърнал глава, така че тя вижда само тила му…
— Какво става с теб, Во? — пита тя, когато го наближава. — Болен ли си? Луд ли си? Или наистина си забъркан в това от самото начало?
Той се обръща към нея с усмивка. Не носи обичайния си бастун.
— Последното, слава на боговете — казва ведро.
Шара застива, със закъснение осъзнала защо е избягвал погледа ѝ до последния възможен момент.
Лицето му много прилича на лицето, което тя познава — същата волева челюст, същата грееща усмивка. Но очите са по-тъмни и са хлътнали дълбоко в черепа.
Шара не чака; обръща се и хуква.
Някакъв човек — всъщност нисък и съвсем обикновен на вид младеж, — който уж се разхожда небрежно, ѝ подлага крак и я спъва. Шара се просва на земята.
Непознатият става от пейката и тръгва към нея с приятна усмивка.
— Чудех се дали ще дойдеш — казва той, — но прецених, че онова с товос ва ще наклони везните. В крайна сметка аз го научих на тази игра. Радвам се да видя, че си захапала въдицата!
Шара понечва да се надигне. Непознатият насочва ръка към нея и измърморва нещо. Чува се звук като от камшик. Шара поглежда надолу и осъзнава, че е станала съвсем прозрачна — вижда съвсем ясно каменните павета под краката си, или по-скоро там, където би трябвало да са краката ѝ.
„Шкафът на Парнези“ — казва си Шара миг преди някой да притисне парцал към устата ѝ. Изпарения се просмукват в носа ѝ, погледът ѝ се замъглява, силите ѝ изчезват.
Шара пада назад в ръцете им — двама мъже, може би трима. Непознатият — уж Воханес, но друг, — си изтрива носа и казва:
— Чудесно. Да вървим.
Понасят я по крайбрежната алея. Изпаренията проникват все по-надълбоко в мозъка ѝ. „Защо никой не ми помага?“ — мисли си тя. Но хората наоколо само зяпат любопитно групичката и се чудят защо тези мъже се правят, че носят нещо тежко.
Шара се предава; изпаренията я обгръщат, тя заспива.
Семейни връзки