Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
Веждата на Аманвах потрепна и Лийша разбра, че го е приела твърде навътре.
– Достатъчно, Люси. – Гласът ѝ прозвуча строго и жената се сепна. – Знам, че обичаш дъщеря си и искаш най-доброто за нея, но за какво Ядро ти е нужен тоя дворец? Нощ, ти изобщо виждала ли си дворец през живота си?
Люси изглеждаше готова да заплаче. Не беше от най-умните.
– Н-но вие казахте...
Лийша побърза да я прекъсне, преди да е издала номера им.
– Никога не съм ти казвала да обиждаш хората. Извини се. Веднага.
Ужасената Люси се обърна към Аманвах и придърпа полите си в тромав реверанс.
– Извинете, Ваше, ъъъ...
– Височество – подсказа ѝ Лийша.
– Височество – повтори Люси.
– Мисля, че е най-добре да си отделите малко време, за да обмислите нещата – каза Лийша. – Аманвах трябва да си напомня, че Кендал не е някакво товарно муле, за което може да се пазари, а Люси да си припомни пасажите от Канона, които се отнасят до алчността. Рони ще ви запише нов час, когато да се видим отново. Може би по Пълнолуние?
Пълнолунието беше благословен ден за евджанците, ден за даване на клетви и сформиране на съюзи. Освен това така проблемът се отлагаше почти с месец, което даваше възможност на нея и Люси да потърсят нова причина за отлагане.
Аманвах кимна.
– Съгласна съм.
Без да се бави, Люси скочи от мястото си. Направи реверанс и изчезна. Аманвах остана на стола си и поклати глава, когато вратата се затвори зад жената.
– Кълна се в топките на Еверам, че не мога да разбера дали тази жена е майстор на пазаренето, или пълна глупачка.
Лийша беше изумена.
– Я виж ти, Аманвах, досега не те бях чувала да ругаеш.
– Аз съм Невеста на Еверам – рече Аманвах. – Ако аз не мога да говоря за топките му, кой би могъл?
Думите ѝ накараха Лийша да се засмее – първият ѝ искрен смях от цяла вечност. Аманвах се присъедини към нея и за миг между тях се възцари хармония.
– Какво още си наумила, Аманвах? – попита тя.
– Ти носиш дете – каза Аманвах. – Искам да знам дали е от баща ми.
Изведнъж хармонията изчезна. Както и слабостта и раздразнението на Лийша. В тялото ѝ нахлу адреналин и тя застана нащрек. Ако Аманвах се осмелеше да заплаши детето ѝ...
– Не знам за какво говориш.
Аманвах извади торбичката си с хора.
– Не ме лъжи, господарке. Заровете вече го потвърдиха.
– Но не ти казаха чие е? – попита Лийша. – Странни неща са тези зарове. Капризни са като че ли. Ненадеждни.
– Няма никакво съмнение, че носиш дете – рече Аманвах. – За да науча повече, ми трябва кръв.
Тя впери поглед в Лийша.
– Само капка или две, и ще мога да кажа кой е баща му, какъв е полът му и какво бъдеще го чака.
– Дори да бяха бременна, какво изобщо те засяга това? – попита Лийша.
Аманвах се намръщи.
– Ако детето ми е роднина, от кръвта на Избавителя, значи, мой дълг е да го пазя. Малцина знаят по-добре от мен колко убийци ще привлече детето на Шар’Дама Ка.
Предложението беше изкушаващо. Полът на детето можеше да отдалечи с години приближаващата война с Красия, а Лийша отчаяно искаше да научи как да го предпази.
Но тя не се поколеба и поклати глава. Ако дадеше на Аманвах дори една капка от кръвта си, красиянката щеше да открие всяка една от слабостите ѝ. Никоя дама’тинга не се осмеляваше толкова безцеремонно да поиска кръвта на друга. Това беше обида, която можеше да ги направи врагове за поколения напред.
Гласът на Лийша изплющя като камшик.
– Самозабравяш се, дъще на Ахман. Или това, или ме мислиш за глупачка. Махни се от погледа ми. Веднага, преди съвсем да съм изгубила търпение.
Аманвах примигна, но погледът на Лийша пламтеше, а думите ѝ бяха искрени. Тук властта беше в нейните ръце. Всички в Хралупата щяха да се обърнат срещу Аманвах, ако тя дори вдигнеше пръст срещу нея. Повечето от тях дори копнееха този ден да настъпи.
Младата жрица се изправи с достойнство и закрачи към вратата, без да бърза.
Когато мандалото падна, Лийша отново зарови лице в шепите си.
Аманвах се качи в шарената карета със странно изражение на лицето. Роджър беше свикнал с настроенията ѝ, разчиташе ги в погледа ѝ и се справяше с тях с лекотата, с която се справяше с ядроните.
Но нищо не можеше да му подскаже какво си мисли тя в момента. В поведението ѝ нямаше и капка от обичайното ѝ високомерие. Тя изглеждаше разтърсена.
Роджър улови ръката ѝ.
– Добре ли си, любов моя?
Аманвах отвърна на стискането му.
– Всичко е наред, съпруже. Просто съм разстроена.
Роджър кимна, макар да знаеше много добре как изглежда разстроената Аманвах, а това в момента беше нещо по-различно.