Фурията на принцепса
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #5
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на принцепса». Краткое содержание книги:
А ако не… е, никога не пречи да си по-предпазлив.
Пазарът на робите беше осветен с вълшебни лампи и светеща могила кроач, който изпъкваше като цирей над настилката и беше покрит с паякообразни пазачи. Вордите бяха по-многобройни, отколкото през деня. Дали защото съществата бяха предимно нощни? Или имаше друго обяснение за засиленото им присъствие.
Операцията „вербуване“ продължаваше със същото темпо, което Амара беше видяла и преди. На платформата лежаха половин дузина зашеметени, наскоро пленени алеранци. Сънливи роби се бяха надвесили над тях, шептяха им и… правеха и други неща в светлината на люлеещите се магически лампи. Амара потръпна и отмести поглед.
Бренсис седеше на малка масичка до платформата и пиеше от тъмна бутилка. Той я остави небрежно настрани и започна лакомо да поглъща храната. Рук седеше на пейката до него, сплъстената й коса и дрехи бяха в привлекателен безпорядък. На бузата й се виждаше прясна синина и Амара се зачуди — това знак за вниманието на Бренсис ли е или доказателство за разкриването на Рук и евентуалното й предателство?
Амара видя блестящите очи на рицаря-ворд, седнал на покрива точно на мястото, където тя беше шпионирала двора през деня. Съвпадение? Или Рук вече си беше имала работа с яката и е била принудена да им каже всичко, което знаеше за присъствието и придвижването на Амара.
Амара се намръщи. Нямаше как да разбере. Просто трябваше да продължи и да се надява на най-доброто.
Скрита в наметало от втъкани фурии на вятъра, смесени с подходящо слабото нощно осветление от фуриите на лампите, Амара тихо се придвижи напред.
Убиването на толкова силен призовател като Бренсис Калар — и да остане жива — в най-добрия случай беше малко вероятно. Неговите вродени дарби в призоваването на водни фурии означаваше, че само внезапна и дълбока рана има реален шанс да го убие. Разрез, който би отворил нещо по-малко от сънната артерия, ще бъде лесно и бързо възстановен. Трябваше да бъде много, много бърза. Уменията му с вятърните фурии биха му предоставили смъртоносна бърза реакция при всяка атака. А суровата сила, предоставена му от земните фурии, означаваше, че ако има някаква борба, той буквално ще разкъса Амара на парчета. По-лошото беше, че ако тя пропусне с първия удар и се опита да избяга, той вероятно ще я убие, преди тя да успее да измине няколко ярда. С неговата огнена магия ще е лесно.
Но най-опасното от всичко бе, че магията на метала би го предупредила за приближаването на всяко стоманено оръжие. Разбира се, това ще е само мигновено предупреждение, но щеше да е повече от достатъчно. За да убие Бренсис Калар младши и самата тя да оцелее, Амара ще трябва да му пререже гърлото с камата с каменно острие, която държеше в ръката си. Или да вкара камата до дръжката в окото или ухото му. Нямаше абсолютно никакво място за грешки.
Бренсис, от друга страна, имаше широка гама от възможности — можеше да счупи врата й с едно движение на ръката си, да я изгори до кости с едно движение на пръстите си или да отсече главата й от раменете с един удар на отличния си меч.
Ситуацията изглеждаше доста несправедлива.
Но тя никога не е очаквала „справедливи ситуации“, откакто стана курсор.
„Враните да ви вземат, Гай. Дори след като напуснах служба, отново успяхте да ме вкарате в нея.“
Тихото и незабележимо придвижване за нея отдавна се беше превърнало във втора природа през последните години. Тя се прокрадна покрай пазачите в двора, вървейки бавно, спокойно и равномерно. На няколко пъти спира, за да позволи на поредния алеранец с яка да мине покрай нея. Да останеш незабелязан в най-голяма степен зависеше от търпението и способността да запазиш спокойствие дори когато има много малко причини за това, а не от личната ловкост и бързина.
Отне й около десет минути да се придвижи от убежището си в уличката до страната на платформата, която беше срещу масата на Бренсис. Още пет минути й трябваха, за да се плъзне около платформата и да спре до стълбите, водещи от земята към дървената платформа.