Каменният кръг [bg]

— Да измие крака на Първа съпруга? — предложи, широко ухилен.

— В никакъв случай — отвърнах. — Ако наистина искаш да свършиш нещо полезно, иди кажи на някого да ми донесе закуска. Не, чакай малко — промених си решението аз. — Първо ми кажи къде се запозна с Джейми. Ако нямаш нищо против — добавих от любезност.

Той седна на петите си, главата му се клатеше леко.

— Пристанища. Преди две години. Аз дойде Китай, дълъг път, без храна. Крил се бъчва — обясни той, описа с ръце кръг, за да демонстрира транспортното си средство.

— На гратис?

— Търговски кораб — кимна той. — На пристанище краде храна. Краде бренди нощем, много напива се. Много студено да спи; умре скоро, но Це-ми намерил. — Вирна отново пръст към гърдите си. — Смирен слуга на Це-ми. Смирен слуга на Първа съпруга. — Поклони ми се, като се олюля притеснително, но пак се изправи.

— Изглежда брендито ти е слабото място — казах аз. — Съжалявам, че нямам какво да ти дам за главоболието; не нося никакви лекарства.

— О, не тревожи — увери ме той. — Аз има лечебни топки.

— Много се радвам за теб — казах, като не знаех дали прави нов опит да се добере до краката ми, или просто е още твърде пиян, за да различава частите на човешкото тяло. Вероятно според китайската философия имаше някаква връзка между състоянието на главата и на тестисите? Така или иначе се огледах за нещо, което мога да използвам като оръжие, в случай че покаже намерение да се завре под завивките.

Вместо това той бръкна в торбестия си син копринен ръкав и извади като фокусник малка копринена торбичка. Развърза я и на дланта му изпаднаха две топки. Бяха по-големи от мраморни топчета и по-малки от бейзболни топки; горе-долу колкото тестиси, всъщност. Но много по-твърди и направени от полиран зеленикав камък.

— Лечебни топки — обясни господин Уилъби и ги търколи по дланта си. Те се чукнаха с приятен звук. — Нефрит, от Кантон. Най-хубавите лечебни топки.

— Наистина ли? — попитах с интерес. — И са медицински, така ли, полезни, това ли казваш?

Той кимна трескаво, после спря внезапно и изстена. След пауза отвори ръка и плъзна топките напред-назад, като ги задвижваше ловко с пръсти.

— Цяло тяло една част; ръка всички части — каза той. Посочи с пръст отворената си длан, докосна леко тук-там между гладките зелени топчета. — Глава тук, стомах тук, черен дроб тук. Топки оправят всичко.

— Е, предполагам, че са преносими като алказелцер. — Вероятно споменаването на стомаха накара моя да изкъркори силно.

— Първа съпруга иска храна — отбеляза проницателно господин Уилъби.

— Много наблюдателно от твоя страна. Да, искам храна. Можеш ли да кажеш на някого?

Той хвърли веднага лечебните топки в торбичката си, скочи на крака и се поклони дълбоко.

— Смирен слуга сега отива. — И излезе, като се блъсна доста силно в рамката на вратата.