Раково отделение

И самотата на Вадим се бе заселила в душата му не защото до него не са майка му или Галя и никой не го навестява, а защото нито окръжаващите го, нито лекарите знаеха колко важно е да оживее за разлика от всички останали!

Мяташе се между надеждата и отчаянието и вече не можеше да вникне в смисъла на онова, което четеше. Прелистваше страниците, но бързо се стряскаше, разбрал, че до съзнанието му не достига нищо от прочетеното, че вече не може да разшифрова чуждите мисли, скачайки по тях като козел по скалите. Тогава разсеяно гледаше редовете и отстрани човек би си помислил, че чете, но в действителност не бе така.

Кракът му се намираше в капана, а целият му живот зависеше от това дали ще успее да го освободи.

Вадим продължаваше да седи, а до него стоеше Шулубин, както винаги сам с болката си. Костоглотов мълчаливо лежеше в познатата поза.

Така те, като трите чапли от приказката, можеха дълго да мълчат.

И странно бе, че именно Шулубин, най-упоритият мълчаливец, изведнъж попита Вадим:

— А вие уверен ли сте, че не се уморявате? Че всичко това ви е нужно? Именно това?

Вадим вдигна глава. Огледа стареца така, сякаш не чувстваше, че той е задал толкова дълъг въпрос, а може би бе учуден и от самия въпрос.

Но нищо не говореше, че някой друг го е задал. Старецът разглеждаше Вадим с явно любопитство.

Вадим знаеше как да отговори, но кой знае защо, не изпитваше у себе си привичната готовност. Направи го машинално, тихо, но смислено.

— Това е интересно. Не знам нищо по-интересно на света.

Колкото и вътрешно да се мяташе, колкото и да го болеше кракът, колкото и да бяха го омаломощили тези осем месеца, Вадим винаги усещаше удоволствие да се държи така, сякаш никаква мъка не бе надвиснала над когото и да било, сякаш се намира в санаториум, а не в раково отделение.

Шулубин бе забил погледа си в пода. След това, без да промени неподвижността на тялото си, направи странно движение с шията си, сякаш искаше да освободи главата си, а не можеше. После каза: — Това не е аргумент. Какво значи «интересно»? Търговията също е интересна. Да правиш пари, да ги броиш, да натрупваш имущество, да строиш, да се обзавеждаш е също интересно. При подобно обяснение науката не може да се извиси над дългия ред от егоистични и съвършено безнравствени занимания.

Странна гледна точка. Вадим повдигна рамене.

— Но ако това действително е интересно? И няма нищо по-интересно?

Шулубин опъна пръстите на едната си ръка и те сами изпукаха.

— С такава постановка вие никога няма да създадете нищо нравствено.

Това вече бе напълно чудаческо възражение.

— А науката не е длъжна да създава нравствени ценности — обясни Вадим. — Тя създава материални ценности. А вие кои наричате нравствени?