Раково отделение

За себе си Русанов вече знаеше твърдо, че няма да умре. Подутината бързо спадаше и той с удоволствие всеки ден очакваше визитацията, за да чуе от лекарите потвърждение за това. Вера Корнилиевна потвърди и днес, че подутината продължава да спада, че лечението върви добре, а с течение на времето ще изчезнат и слабостта, и главоболието; имаше намерение да му прелеят и кръв.

Сега на Павел Николаевич му бе скъпо свидетелството на онези болни, които познаваха размера на подутината му още от първия ден. Като се изключи Хищника, в стаята такъв бе Ахмаджан и върналият се наскоро от хирургическото отделение Федерау. Всичко вървеше добре и неговата превръзка с всеки изминал ден ставаше все по-тънка, за разлика от тази на Подуев. Федерау зае леглото на Чали и така се оказа втори съсед на Павел Николаевич.

Сам по себе си този факт, разбира се, бе унижение и издевателство на съдбата: Русанов да лежи между двама заточени. Ако това бе се случило, преди Павел Николаевич да постъпи в болницата, той би отишъл където трябва и би поставил въпроса принципно: може ли по такъв начин да се смесват ръководните кадри с тъмните, социално вредни елементи. Но за времето, през което лежеше като прикован от подутината, Павел Николаевич сякаш стана по-добър и сякаш вече гледаше на нещата с други очи. На Хищника просто можеше да обърне гръб, а и онзи сега не шумеше както преди — през цялото време лежеше в причудливата си поза. А Федерау, ако човек се отнесе снизходително към него, бе съсед, който можеше да се изтърпи. Преди всичко новият съсед на Русанов се изненада колко много е спаднала подутината на Павел Николаевич (до една трета от предишната големина), по чиято молба Федерау често оглеждаше и отново констатираше този факт. Той бе търпелив човек и винаги бе готов, без да възразява, да изслушва Павел Николаевич. За работата си по понятни причини Русанов не можеше да се разпростира, но защо да не му разкажеше подробно за жилището си, което той безкрайно обичаше и където в скоро време щеше да се върне? То не представляваше никаква тайна и на Федерау, разбира се, бе приятно да слуша колко добре могат да живеят хората (както някога всички ще живеят). За човек, прекрачил четиридесетте, най-добре можеше да се съди докъде е стигнал по жилището му. И Павел Николаевич разказваше как е разположена и мебелирана първата стая, служеща му за кабинет, втората и третата, какъв е балконът. Русанов имаше ясна памет и добре помнеше всички подробности, отнасящи се дори до даден шкаф или диван — къде, кога и с каква цел е купен, какви са достойнствата му. Най-подробно разказваше на съседа си за банята, с какви плочки е застлан подът и с какви са облицовани стените, за керамичните первази, за поставката за сапуните, за ваната с приспособление, позволяващо главата да лежи удобно, за горещия кран, за превключвателя на душа, за закачалките за кърпи. Всичко това не бяха просто някакви дреболии; в това се състоеше битът, битието, а то, както е известно, определя съзнанието; а когато битът е приятен, тогава и съзнанието ще бъде правилно. Както е казал Горки: здрав дух в здраво тяло.