Раково отделение
- Автор: Солженицын Александр Исаевич
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Венисон», Перник
- ISBN: 954-8470-01-2
- Переводчик: Георги Миланов
- Жанр: Военная проза
Электронная книга - «Раково отделение». Краткое содержание книги:
И русият Федерау слушаше с отворена уста мълчаливо и кимаше с глава, доколкото му позволяваше бинтованата шия.
Макар и немец, макар и заточен, с този тих човек бе напълно възможно да се съжителства, а формално бе дори и комунист. С обичайната си прямота Павел Николаевич така му и каза:
— Това, че са ви заточили, Федерау, е било просто държавна необходимост. Разбирате ли?
— Разбирам, разбирам…
— По друг начин не е могло да се постъпи.
— Да, да…
— Всички мероприятия трябва да бъдат изтълкувани правилно, в това число и заточението. Все пак трябва да оцените факта, че са ви оставили в партията.
— И още как! Разбира се…
— А и по-рано не сте заемали партийни постове?
— Не.
— През цялото време сте били обикновен работник?
— През цялото време бях механик.
— А също някога бях обикновен работник, а вижте сега къде съм!
Разговаряха подробно и за децата. Оказа се, че дъщерята на Федерау, Хенриета, вече е второкурсничка в областния учителски институт.
— Помислете си! — възкликна трогнатият Павел Николаевич. — Това трябва да се цени — вие сте заточен, без права, а тя завършва институт! Кой би могъл да мечтае за това в царска Русия! Никакви препятствия, никакви ограничения!
За първи път Хенрих Якобович възрази:
— Едва от тази година отпаднаха ограниченията. А иначе трябваше разрешение от комендатурата. От институтите връщаха документите за постъпване: с една дума, не е издържала конкурса. А после иди проверявай…
— Но все пак дъщеря ви е вече във втори курс!
— Тя играе добре баскетбол. Затова я приеха.
— Както и да е, Федерау, трябва да бъдете справедлив. А от тази година — никакви ограничения.
В края на краищата, тъй като Федерау работеше в селското стопанство, а Русанов бе кадър, занимаващ се с въпросите на промишлеността, бе естествено Павел Николаевич да поеме шефство над него.
— Сега, след решенията на януарския пленум, работите ви ще потръгнат по-добре — доброжелателно му обясни Павел Николаевич.
— Разбира се.
— Защото създаването на инструкторски звена по МТС е решаващо за изпълнението на поставените задачи. То ще помогне.
— Да.
Но простото «да» бе недостатъчно, за да се разбере, и Павел Николаевич подробно се зае да обяснява на сговорчивия си съсед защо именно след създаването на инструкторски звена МТС ще се превърнат в крепости. Обсъди с Федерау и апела на ЦК на ВЛКСМ за масовото отглеждане на царевица и как през тази година младежта, присъединила се към усилията на селяните, решително ще промени цялата картина на селското стопанство. А във вчерашния вестник прочетоха за изменението на самата практика на планиране на селското стопанство — тема за дълги разговори!
В общи линии Федерау се оказа положителен човек и Павел Николаевич понякога четеше на глас от вестника такива неща, в същността на които извън болницата едва ли би вникнал: заявлението защо е невъзможно да се сключи договор с Австрия без договор с Германия; речта на Ракоши в Будапеща; изострянето на борбата против парижките съглашения; и колко либерално съдят в Западна Германия онези, които са били причастни към концентрационните лагери. Понякога Русанов черпеше Федерау с излишъка от продуктите си или му отстъпваше част от болничния си обяд.
Но колкото и тихо да беседваха, все пак ги смущаваше подозрението, че думите им достигат до ушите на Шулубин — тази кукумявка, неподвижно и мълчаливо намираща се през едно легло от техните. От мига, когато този човек се появи в стаята, никога не трябваше да се забравя, че го има, че гледа с тежкия си опулен поглед и очевидно всичко чува и когато дори само мига, може би не одобрява чутото. Неговото присъствие постоянно тегнеше над Павел Николаевич, който се опитваше да завърже разговор с кукумявката, за да разбере що за душа има или поне да чуе от какво е болен, но Шулубин изричаше няколко мрачни думи, а за своята подутина не споделяше нищо.
Дори когато седеше, изглеждаше в някакво напрегнато състояние, сякаш продължаваше невидима за другите своя работа. Понякога се уморяваше да седи и ставаше, но тъй като дори ходенето му причиняваше болка, куцаше и затова, направил само няколко крачки, спираше и стоеше така по половин, а понякога и по цял час; това също бе необичайно и угнетяващо. Тъй като не можеше да стои до своето легло, защото пречеше да се отваря вратата, и пътечката между леглата не бе най-удобното място, той стоеше между прозореца до Костоглотов и прозореца до Зацирко; там и оставаше като враждебно настроен часови, отговарящ за всичко, което Павел Николаевич прави.