Раково отделение

— Тя играе добре баскетбол. Затова я приеха.

— Както и да е, Федерау, трябва да бъдете справедлив. А от тази година — никакви ограничения.

В края на краищата, тъй като Федерау работеше в селското стопанство, а Русанов бе кадър, занимаващ се с въпросите на промишлеността, бе естествено Павел Николаевич да поеме шефство над него.

— Сега, след решенията на януарския пленум, работите ви ще потръгнат по-добре — доброжелателно му обясни Павел Николаевич.

— Разбира се.

— Защото създаването на инструкторски звена по МТС е решаващо за изпълнението на поставените задачи. То ще помогне.

— Да.

Но простото «да» бе недостатъчно, за да се разбере, и Павел Николаевич подробно се зае да обяснява на сговорчивия си съсед защо именно след създаването на инструкторски звена МТС ще се превърнат в крепости. Обсъди с Федерау и апела на ЦК на ВЛКСМ за масовото отглеждане на царевица и как през тази година младежта, присъединила се към усилията на селяните, решително ще промени цялата картина на селското стопанство. А във вчерашния вестник прочетоха за изменението на самата практика на планиране на селското стопанство — тема за дълги разговори!

В общи линии Федерау се оказа положителен човек и Павел Николаевич понякога четеше на глас от вестника такива неща, в същността на които извън болницата едва ли би вникнал: заявлението защо е невъзможно да се сключи договор с Австрия без договор с Германия; речта на Ракоши в Будапеща; изострянето на борбата против парижките съглашения; и колко либерално съдят в Западна Германия онези, които са били причастни към концентрационните лагери. Понякога Русанов черпеше Федерау с излишъка от продуктите си или му отстъпваше част от болничния си обяд.

Но колкото и тихо да беседваха, все пак ги смущаваше подозрението, че думите им достигат до ушите на Шулубин — тази кукумявка, неподвижно и мълчаливо намираща се през едно легло от техните. От мига, когато този човек се появи в стаята, никога не трябваше да се забравя, че го има, че гледа с тежкия си опулен поглед и очевидно всичко чува и когато дори само мига, може би не одобрява чутото. Неговото присъствие постоянно тегнеше над Павел Николаевич, който се опитваше да завърже разговор с кукумявката, за да разбере що за душа има или поне да чуе от какво е болен, но Шулубин изричаше няколко мрачни думи, а за своята подутина не споделяше нищо.

Дори когато седеше, изглеждаше в някакво напрегнато състояние, сякаш продължаваше невидима за другите своя работа. Понякога се уморяваше да седи и ставаше, но тъй като дори ходенето му причиняваше болка, куцаше и затова, направил само няколко крачки, спираше и стоеше така по половин, а понякога и по цял час; това също бе необичайно и угнетяващо. Тъй като не можеше да стои до своето легло, защото пречеше да се отваря вратата, и пътечката между леглата не бе най-удобното място, той стоеше между прозореца до Костоглотов и прозореца до Зацирко; там и оставаше като враждебно настроен часови, отговарящ за всичко, което Павел Николаевич прави.