История на Втората световна война

В плана за отбрана, съставен от Дорман-Смит и одобрен от Окинлек, докато той все още е бил главнокомандващ, няма радикални промени. След спечелването на битката се появяват много съобщения, че планът бил изцяло преработен след смяната на командването. Трябва да се подчертае, че в ме-моарите си Александър посочва фактите с унищожителна за такива съобщения и твърдения честност. Той заявява, че когато е поел командването от Окинлек, „планът бе да се държи колкото може по-твърдо районът между морето и хребета Рувейсат и да се застрашава откъм фланга всяко противниково на-стъпление южно от хребета от силно охраняваната и предварително подгот-вена позиция на хребета Алам Халфа. Генерал Монтгомъри, който сега ко-мандва 8-а армия, прие този план по принцип, с което аз се съгласих и се надявах, че ако противникът ни даде достатъчно време, той ще може да подобри позициите ни, като укрепи левия или южния фланг“. Позицията при Алам Халфа е подсилена преди атаката на Ромел, но отбраната и не е подложена на сериозно изпитание, тъй като битката е решена благодарение на добре избраната позиция на танковете и на много ефикасните им отбранителни действия.

Северният и централният сектор на фронта са така силно укрепени, че южната ивица от 25 км между новозеландския укрепен лагер на хребета Алам Наил и падината Катара е единственият сектор от фронта, където може да успее един бърз пробив. В стремежа си да направи такъв пробив Ромел е принуден да насочи атаката си натам. Това е съвсем очевидно и отбранителният план, приет по времето на Окинлек, е изготвен тъкмо предвид на това съображение. Изненада с подбирането на целта е невъзможна, затова Ромел трябва да разчита на изненада в избора на времето за атаката и на бързината с която тя да бъде осъществена. Той се надява, че ако успее да направи бърз пробив в южния сектор и прекъсне комуникациите на 8-а армия, тя ще бъде извадена от равновесие и отбраната й ще бъде разстроена. Планът му е с нощна атака да завземе един миниран пояс, след което корпус „Африка“ с част от италианския мобилен корпус да настъпи на изток, като измине около 50 км, преди да се съмне, а след това да се насочи на североизток към крайбрежието, където се намира секторът за снабдяване на 8-а армия. Той се надява, че с тази заплаха ще подмами британските танкове да го преследват, което ще му даде възможност да им заложи капан и да ги унищожи. Междувременно 90-а лека дивизия и останалата част от италианския мобилен корпус трябва да оформят защитен коридор, достатъчно силен, за да устои на контраатаки от север, докато той спечели танковата битка в британския тил. В своята версия за случилото се Ромел заявява: „Особено разчитах на бавната реакция на британското командване, защото опитът ни показва, че винаги им трябва време, за да вземат решения и да ги приложат“.