![Стълба към небето [Heaven's Reach - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/2/8/stlba-km-nebeto-heaven-s-reach-bg-download.jpg)
Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Серия: Ъплифт #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]». Краткое содержание книги:
Дейвид Брин е създал галактическа панорама на чудеса и мъдрост, прозрения и приключения — и разкрива загадки, които може би лежат в сърцето на вселената.
Това правеше Емерсън двойно по-щастлив, че не е бил принуден да застреля приятеля си.
— Готово — съобщи Суеси. — Да започваме.
Лазерът запулсира и температурата в малкото помещение внезапно спадна с няколко градуса, докато в космоса се изливаше мощна енергия.
Първият лъч не улучи целта и изчезна някъде сред проблясъците на ужасната катастрофа, която заобикаляше „Стрийкър“ и с всяка минута ставаше все по-всеобхватна.
Емерсън изруга и натисна няколко контролни бутона, за да премине на ръчно насочване.
Междувременно тайнокорабът продължаваше да се бори с пространствено-времевите вълни и накрая успя да се приближи достатъчно до малката капсула на Тш'т. Скачването не беше лесно. Плоскостите на корпуса й се огънаха, но здравата тенанинска спасителна лодка издържа. Скоро повърхността на по-големия съд сякаш се стопи, за да обгърне капсулата и да я привлече в себе си.
Докато се мъчеше да се прицели с тежкия лазер, Емерсън изпитваше смесени чувства. Макар да мразеше Старите заради безчувствеността им, той разбираше донякъде мотивите им. И без думи можеше да си представи паниката, провокирала действията им.
Накрая — след като изживееше младежката си, пламенна фаза на звездни пътешествия — всяка раса трябваше да избере дали да продължи надолу по гравитационна фуния, която приветстваше всички, чиито души са готови. Място на единение, където се сливаха най-добрите представители на водородната и кислородната култура, за да продължат заедно нататък.
Но към какво?
Огромното мнозинство смяташе, че трябва да е нещо по-велико от всичко останало в този космос. Място, където толкова отдавна бяха отишли благословените Прародители.
Но имаше и друго мнение.
На Джиджо Емерсън беше научил за цикъла на живота нещо дълбоко и дръзко. Метафора, която оставаше в ума му, дори когато не можеше да говори.
Образ на най-дълбоката част от морските бездни.
И една-единствена дума.
Отпадъци.
Той натисна спусъка.
Лазерът отново простена — вик, по-плътен от хуунска умбла и по-войнствен от бойния крясък на пустинен урски воин, придружен от внезапна вълна студ.
Нещо проблясна в нощта! Искра на унищожение. Пламъци осветиха единия край на тайнокораба и очертаха задната му част, която засия от опустошителни експлозии.
Внезапно думите се върнаха в живота на Емерсън. Гласът нахлу в ума му с наранена озадаченост.
— ЗНАЕШ ЛИ КАКВО НАПРАВИ? ПРЕДИ ДА СИ ЗАМИНЕМ, ИМАХМЕ НАМЕРЕНИЕ ДА ТИ ПРАТИМ ЦИЛИНДЪРА. ПАРЧЕТО ПЛЪТ, ЗА КОЕТО КОПНЕЕШ. ТЪЙ КАТО ВЕЧЕ НЯМАХМЕ НУЖДА ОТ НЕГО, НИТО ОТ САМИЯ ТЕБ.
СЕГА ТВОЕТО СЪКРОВИЩЕ ЩЕ ЗАГИНЕ ЗАЕДНО С НАС, КОГАТО ПАДНЕМ В УМИРАЩОТО БЯЛО СЛЪНЦЕ.
Смъртно раненият тайнокораб вече се премяташе в пространството. Двигателите на „Стрийкър“ изреваха, за да отстранят земянитския съд от пътя му.
— Зная — въздъхна Емерсън. Толкова много надежди се бяха превърнали в пепел в мига, в който изстреля лазерната мълния. Особено мечтата му да разговаря със Сара. Да й разкрие сърцето си. Или поне да запази мислите си, които сега му се струваха толкова естествени и достъпни. Изящни, гладки мисли… и само след мигове щяха да бъдат изгубени завинаги.
— НО ЗАЩО? ПО СВОЯ ПРИМИТИВЕН НАЧИН ТИ РАЗБИРАШ НАШИТЕ ТРЕВОГИ. СЪЧУВСТВАШ НА ОПАСЕНИЯТА НИ ОТ ПРЕГРЪДКАТА НА ВЪЛНИТЕ. ДОРИ ПОДОЗИРАШ, ЧЕ МОЖЕ ДА СМЕ ПРАВИ! ТОЛКОВА ЛИ ЩЕШЕ ДА Е УЖАСНО, АКО НИ БЕШЕ ОСТАВИЛ ДА ВЗЕМЕМ НУЖНАТА НИ ИНФОРМАЦИЯ? ДА НАУЧИМ ИСТИНАТА ЗА СЪДБАТА? ДА РАЗБЕРЕМ ПО КОЙ ПЪТ ДА ТРЪГНЕМ?
Думите бяха толкова мъчителни, че Емерсън си помисли дали да им обясни, докато все още има време.
Трябваше ли да им разкаже за заповедта на съвета Терагенс тайните от Плиткия куп да бъдат споделени от всички раси… или от нито една?
И че това е отмъщението му заради страданията, които му бяха причинили — независимо какви основания смятаха, че имат?
Всъщност обаче, нито една от тези причини не оправдаваше извършеното от него убийство. Докато „Стрийкър“ се разтърсваше от все по-мощни пространствено-времеви вълни — и с мъка си пробиваше път сред въртоп от сблъскващи се транспортни кораби и пламтящи зангски сфери, — той осъзна, че може да даде на Старите един-единствен отговор.
Верният.
Отговорът, който едновременно бе логичен и справедлив.
— Защото не ме помолихте — промълви Емерсън, докато квантовите връзки за последен път угасваха. — Нито… веднъж… не казахте… „моля“.
Хари
Отначало търсенето започна лошо.
Каззкарк представляваше лабиринт от тунели, в които нямаше никакъв проблем да изчезнеш — било нарочно или случайно. И положението още повече се влоши, когато спокойният живот на институтската база се превърна в блед спомен. Продължаваха да прииждат бегълци, дори след като планетоидът започна да се разтърсва под напора на вълните от субпространствени смущения. Всички бяха напрегнати и полицейските роботи от Отдела за обществена безопасност постоянно бяха заети.