Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
Внезапен порив на вятъра накара Никола да напъха ръцете си още по-надълбоко в джобовете и да свие крака към тялото. Беше студено и водата беше като черно стъкло. Залязващото слънце остави на тъмно редицата от къщи от този край на брега и освети с чиста златна светлина колоните и класическите фронтони на сградите в другия край. Префектурата беше открила къщата тази сутрин и по-голямата част от деня беше отишла в убеждаване на Лорд Албие, че трябва да се позволи на Ронсард и Хал да инспектират мястото. Битката се проведе изцяло с телеграми и обстрел от чести официални възвания за подкрепа към Капитан Жияр в двореца. Накрая Албие се предаде с нежелание и формално покани Ронсард и Хал да дадат съвет. Никола не беше поканен, но така или иначе беше тук. Мадел също не беше поканена, но понастоящем тя беше единственият надежден източник на съвети в областта на магията, с който разполагаха, поради което седеше сгушена в кабината на лодката и шумно недоволстваше, че е принудена да прекосява течаща вода. Мадлин се беше самопоканила и се беше дегизирала като „младежа“, за да избегне въпроси от страна на Албие и останалите представители на Префектурата. И Крак не беше поканен, но беше тук, за да ги охранява в гръб.
Боботенето на парния мотор внезапно утихна. Никола се обърна с лице към кабината и видя изправения капитан, който разтревожено се взираше в пристана, към който лодката все още се носеше по инерция. Никола също погледна натам и видя, че са дошли достатъчно близо, за да могат лампите да осветят опознавателните знаци на вече вързаните там лодки, както и униформите на мъжете по пристана.
— Полиция, — каза капитанът и се изплю красноречиво през борда. Беше възрастен човек, с неразличима изпод множеството навлечени дрехи и шалове фигура и приличаше повече на боклукчия, отколкото на контрабандист. Доктор Хал и Ронсард се спогледаха и Хал пристъпи към мъжа.
— Всичко е наред, — каза Никола на капитана — чакат нас.
Капитанът изсумтя многозначително и изчезна обратно в кабината. След секунда моторът отново оживя.
Ронсард мина пред Никола, вперил поглед в къщата отпред. Каза:
— Албие е там от сутринта.
Лодката се доближи до пристана с отработена лекота и се докосна до стълбовете, когато Крак стъпи на малкия каменен док, за да поеме въжетата. Единият от полицаите побърза да му помогне да ги завърже, някакъв млад мъж в тъмен костюм и цилиндър пристъпи, за да поздрави Ронсард.
— Инспекторе, радвам се, че можете да ни окажете съдействие за… това.
Висящите по колоните на пристана лампи бяха оформени като изящни лилии от ковано желязо; на тяхната светлина любезното и хубаво лице на младежа изглеждаше зле. Той каза:
— Лорд Албие…
— Лорд Албие би предпочел да ме види в Ада, — каза бързо Ронсард. Той хвана Никола за рамото, за да го подкрепи, докато слизаше от лодката. Хал беше точно зад него и му подаде бастуна. — Затова се съмнявам, че ще радва да разбере, че са му натрапили помощта ми. Надявам се само, че той и любимците му не са унищожили твърде много жизненоважни следи.
— А… Да, добре. — Мъжът се ококори при вида на множеството хора, които се изсипаха от лодката. След Хал беше слязъл Никола, а Мадлин помагаше на баба си.
— Това са…?
Ронсард махна рязко.
— Сътрудниците ми.
Той тръгна към каменните стъпала към къщата и младежът побърза да го последва.
— Това е Виярн, секретарят на Лорд Албие. — обясни Хал на Никола, докато крачеха след тях.
Стълбите излязоха на терасираната градина, потънала в сумрак и сенки, лампата на полицая осветяваше поддържани храстчета и каменни кашпи за цветя. Минаха край стените на градината, които закриваха входа на къщата от реката, и се озоваха в широк двор с пейки и изящни статуи, осветен от газени лампи, поставени около входната врата. Никола вдигна поглед към големите прозорци на втория етаж, където лампите от вътрешността на къщата осветяваха оранжерия, пълна с палми и екзотични цветя. Никола се опита да пресметне колко градинари са нужни, за да се грижат за тези тропически насаждения и за градината отвън. Зимно време и когато семейството си беше на вилата в провинцията, навярно двама или трима.
Вратата стоеше отворена така, както надали би стояла, ако истинските собственици на къщата все още се разпореждаха в нея. Пред нея стоеше на пост униформен полицай. Ронсард пристъпи в антрето, спря внезапно, когато видя, че плочките на пода са осеяни с кални следи, изпсува и влезе в къщата. Доктор Хал направи гримаса и побърза след него.