Обречен на мълчание
- Автор: Демилль Нельсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Люба Енчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обречен на мълчание». Краткое содержание книги:
Сега обаче Бен Тайсън е преследван от медиите, от военната прокуратура и от кошмара, който той се опитва да забрави. Застрашени са семейството, кариерата и чувството му за достойнство.
И само една жена е в състояние да разкрие истината за неговото минало — и да го освободи.
— Да, спомням си всичко това много добре.
— И ето ни сега тук, и двамата ветерани на два от най-значимите военни съдебни процеси на този век. Надявам се, че няма да забравим урока, който и двамата получихме. Нямаме извинения за допускане на нови съдебни грешки.
— Онова, което научих от процеса Май Лай, полковник — отвърна му Ван Аркън с нотка на нетърпение в гласа си, — е че нацията ни и целият свят няма да толерират варварско поведение от страна на въоръжените сили на Съединените щати, независимо дали някой се опитва да представи варварските прояви като сражение. — Ван Аркън си пое дъх и продължи: — Независимо от всички допуснати грешки, Нюрнберг показа на света, че нашата цивилизация няма да толерира варварството, дори ако то се превърне в национална политика на някоя суверенна държава. Аз съм дълбоко убеден, че ако някога отново ни се наложи да съдим враговете си, би трябвало първо да съдим себе си. Все едно какви страдания може да ни струва това. И независимо от това какъв характер ще има процесът срещу Бенджамин Тайсън — продължи Ван Аркън, — той трябва да послужи като предупреждение за всички бойни командири в бъдеще, за да знаят, че ще бъде търсена отговорност за действията им до деня, в който умрат. Полковник Хортън се почуди доколко казаното от генерал Ван Аркън бе в интерес на правосъдието, човечеството, армията или нацията, и доколко в интерес на самия генерал Ван Аркън и неговата кариера. Но не искаше да бъде несправедлив към човека. Напълно възможно бе и да е искрен. Хортън каза примирително:
— Това, което казвате, генерале, разбира се, е истина. Но ако напуснем сферата на теорията, бих искал да привлека вниманието ви към това колко невероятно трудно е да се установи истината за действията на войник по време на изпълнение на войнския му дълг. Тайсън е бил изпратен във Виетнам, за да убива. И военният съд, пред който евентуално ще го изправим, няма да трябва да установява дали е убивал или не, а дали е убил нужните хора по нужния начин.
— Най-много се притеснявам, че защитата ще постави под въпрос моралността на войната изобщо — отвърна рязко Ван Аркън. — В Нюрнберг все пак сте действали от позицията на морална сигурност.
— Същото правеха и нацистите. Ако се опитате да повдигнете подобни философски въпроси и въвлечете и мен като застъпник на правителствената кауза, само ще придадете още по-голямо значение на случая. А то ще бъде единствено от полза на защитата. Това е съветът, който мога да ви дам, макар и без особено желание, защото честно казано изобщо не съм убеден, че става дума за раздаване на правосъдие.
— Защо мислите така?
— Защото атмосферата през 1968 година допускаше не само процъфтяването на престъпността, но и прикриването й. Етиката и понятията на офицерския корпус, армията и цялата нация се бяха объркали основно. Вече сме поправили много от допуснатите тогава грешки. Но не можем да се върнем назад и да почнем да съдим целия младши офицерски състав, като продължим така, докато не потърсим сметка и от генералите. А после и от цивилните, участвали в предишните правителства. Това също го научих в Нюрнберг.
— Точно това се опасявам, че ще каже и защитата. Страхувам се, че ще ни предложат нещо като нюрнбергска защита.
— Толкова по-добре — изсумтя Хортън. — Често съм си представял как провеждам следствие в национален мащаб и призовавам пред съда всички кучи синове, които ни въвлякоха във войната с Виетнам.