Първият крал на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първият крал на Шанара». Краткое содержание книги:
Докато Джърли, Тей и Прейа се впускат в издирване на Черния елфически камък, Бремен и Кинсън се заемат с дори по-опасна задача — да съберат знанията и технологиите, необходими за създаването на могъщо оръжие. Оръжие, способно да сломи Господаря на Магията и завинаги да го прогони от света. А през това време войната неумолимо надвисва над народите на джуджетата и елфите и съдбата им сякаш е предопределена. Дали Джърл ще събере достатъчно кураж, за да поеме спасението на расите в свои ръце? Ще успее ли Бремен да изпълни задачата на живота си? „Първият крал на Шанара“ ще ви въвлече във вълнуващо пътешествие, изпълнено с битки, магия и приключения…
Но момчето се беше изправило, понесло със себе си странната светлина.
— Заспивай, Бремен. Утрото скоро ще настъпи.
Огромна умора се стовари върху стареца. Дори и да искаше, не можеше да се изправи, за да го последва. Щеше му се да му зададе още въпроси, но не можеше да се застави да произнесе думите. Сякаш някакъв товар се беше стоварил отгоре му, огромен и настоятелен. Той се плъзна на земята, увит в робата си, очите му натежаха, дишането му се забави. Момчето махна с ръка.
— Спи, за да се сдобиеш със силата, нужна да продължиш.
После се оттегли със светлината си в мрака, като се смаляваше все повече и повече. Бремен се опита да го проследи с очи, но не можеше да се накара да остане буден. Дишането му стана по-дълбоко, клепачите му се склопиха.
Когато момчето и светлината изчезнаха, той вече спеше.
По изгрев Кинсън Рейвънлок се завърна. Появи се от пелената на сутрешната мъгла, която бе увиснала, гъста и влажна, над Раб. През нощта бе застудяло. Зад него в армията на Господаря на Магията бе започнало раздвижване. Множеството приличаше на ленив звяр, който се готви да продължи пътя си. Пограничникът се изтегна изморен, щом стигна до стареца и момичето, които вече бяха будни и го чакаха. Изглеждаха така, сякаш бяха спали добре. Той се учуди на новата решителност, която грееше в очите им. Извади оръжията си, прие студената закуска, която му предложиха, и се настани доволно в сянката на дъбовете.
— Северняците са тръгнали срещу елфите — съобщи им той без всякакви предисловия. — Казват, че джуджетата са разбити.
— Но ти не си сигурен — предположи тихо Бремен. Беше седнал заедно с Марет срещу него.
Кинсън поклати глава.
— Изтласкали са джуджетата отвъд Рейвъншорн, удряли са ги на всяка крачка. Казват, че са ги разбили при Стедън Кийп, но Рейбър и Риска явно са избягали. Не са сигурни и колко от джуджетата са избити. — Той изви вежда. — Не ми прозвуча като убедителна победа.
Бремен кимна умислен.
— Но Господаря на Магията става неспокоен от това преследване. Той усеща, че заплахата няма да дойде от джуджетата, страхува се от елфите. Затова се е обърнал на запад.
— Как разбра това? — обърна се Марет към Кинсън, очевидно озадачена. — Как успя да се приближиш толкова? Не те ли забелязаха?
— Е, и ме видяха, и не ме видяха — усмихна се пограничникът. — Бях толкова близо, че можех да ги докосна, но те не погледнаха към лицето ми. Сметнаха ме за свой. В мрака, загърнат в наметалото и с качулка на главата, леко приведен, можеш да минеш за един от тях, защото те просто не очакват да си някой друг. Това е доста стар трик и е по-добре да се поупражнява, преди да го приложиш на практика. — Той я огледа изпитателно. — Ти май добре си се наспала в мое отсъствие.
— Цялата нощ — призна тя печално. — Заради Бремен. Не ме събуди да застана на пост.
— Нямаше нужда — обади се припряно старецът. — Но днес имаме проблем за разрешаване. Опасявам се, че сме изправени пред още един кръстопът. Ще трябва да се разделим. Кинсън, искам да отидеш в Източната земя и да потърсиш Риска. Разбери как стоят нещата. Ако Рейбър и джуджетата все още представляват бойна сила, доведи ги на запад в подкрепление на елфите. Кажи им, че имаме талисман, с който ще унищожим Господаря на Магията, но се нуждаем от помощта им, за да го притиснем до стената.
Кинсън се смръщи, докато обмисляше думите му.
— Ще направя, каквото мога, Бремен. Но джуджетата разчитаха на елфите, а се оказва, че те не са дошли. Чудя се колко охотно ще се съгласят да им се притекат на помощ сега.
Бремен го погледна спокойно.
— От теб зависи да ги убедиш, че се налага да го направят. Това е заповед, Кинсън. Кажи им, че семейството на Балиндарох е било избито и е избран нов крал. Кажи им, че това е забавило елфите. Напомни им, че заплахата тегне над всички. — Той хвърли поглед към Марет, която седеше до него, после отново се обърна към пограничника. — Аз трябва да продължа към Адския рог, за да разговарям с духовете на мъртвите за меча. Оттам ще се отправя на запад, към елфите, за да намеря подходящия човек за него. Ще се срещнем там.
— А аз накъде ще тръгна? — попита изведнъж Марет.
Старецът се поколеба.
— Кинсън може да има по-голяма нужда от теб.
— Не се нуждая от никого — възрази веднага пограничникът. Тъмните му очи срещнаха погледа на момичето и бързо се сведоха надолу.
Марет погледна въпросително към Бремен.
— Направих за теб каквото можах — каза той тихо.
Тя като че ли разбра. Усмихна се смело и се обърна към Кинсън.
— Бих искала да дойда с теб, Кинсън. Твоето пътуване ще бъде по-дълго и може би ще протече по-леко, ако сме двама. Не се страхуваш от присъствието ми, нали?