Първият крал на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първият крал на Шанара». Краткое содержание книги:
Докато Джърли, Тей и Прейа се впускат в издирване на Черния елфически камък, Бремен и Кинсън се заемат с дори по-опасна задача — да съберат знанията и технологиите, необходими за създаването на могъщо оръжие. Оръжие, способно да сломи Господаря на Магията и завинаги да го прогони от света. А през това време войната неумолимо надвисва над народите на джуджетата и елфите и съдбата им сякаш е предопределена. Дали Джърл ще събере достатъчно кураж, за да поеме спасението на расите в свои ръце? Ще успее ли Бремен да изпълни задачата на живота си? „Първият крал на Шанара“ ще ви въвлече във вълнуващо пътешествие, изпълнено с битки, магия и приключения…
Погледна назад към равнината, после отпусна ръка и я остави да легне на меча. Все още е такава загадка, изстена той. Какво се очакваше да направи, за да намери решението? Можеше да отиде до Адския рог, за да потърси помощ от друидите, но нямаше никаква гаранция, че те ще му я дадат. При последното му посещение бяха отказали дори да го изслушат. Защо сега да е по-различно? Дали наличието на меча ще ги накара да се надигнат от отвъдното? Дали ще ги заинтригува достатъчно, че да се появят? Дали ще решат да отговорят на призива му, защото самите те някога са били хора и биха се отзовали на един човешки зов?
Той затвори очи и ги потърка изморено. Когато ги отвори отново, един от вражеските огньове се движеше към него. Той примигна невярващ, сигурно си бе въобразил. Но огънят се приближаваше, малка, блещукаща светлинка в безкрайния мрак на равнината. Като че плаваше. Щом се приближи, Бремен се изправи неволно, опитвайки се да реши какво да предприеме. Странно, но не чувстваше заплаха, а само любопитство.
Тогава светлината спря, придоби форма и той видя, че я носи малко момче. Лицето на детето беше спокойно и ясните му сини очи го гледаха любопитно. Усмихна се за поздрав, щом приближи, като държеше факлата високо. Бремен отново примигна. Не беше виждал такава светлина преди. Тя гореше без пламък, искреше от капсула от стъкло и метал, сякаш излъчвана от миниатюрна звезда.
— Привет, Бремен — каза ведро момчето.
— Привет — отвърна старецът.
— Изглеждаш изморен. Явно пътуването те е изтощило. Но ти постигна много, така че вероятно жертвата си е струвала. — Сините очи искряха. — Аз съм кралят на Сребърната река. Чувал ли си за мен?
Бремен кимна. Беше чувал за това създание от вълшебния свят, последното от вида си, същество, за което се говореше, че живее до Езерото на дъгата и близкото до него протежение на реката, на която бе и наречено. Мълвеше се, че е оцеляло хиляди години и е едно от първите същества, създадени от Словото. Казваха, че проницателността и магията му са също толкова древни и безпределни. Кралят на Сребърната река се явявал на пътници в беда, най-често в образа на момче, а понякога и като старец.
— Седиш на границата на моите градини — каза момчето и направи широк жест с ръка. — Ако се вгледаш, ще ги видиш.
Бремен го послуша и изведнъж склонът и равнината изчезнаха и той се озова насред гъста градина с цъфнали дървета и лози, въздухът бе наситен с аромата им, шепотът на клоните се носеше като тиха песен из копринения мрак на нощта.
Видението избледня.
— Дойдох да ти донеса утеха и подкрепа — каза момчето. — Тази нощ най-сетне ще спиш спокойно. Няма да има нужда някой да стои на пост. Твоето пътуване те отведе далеч от Паранор и продължи твърде дълго. Ще срещаш препятствия на всяка крачка, но ако се движиш внимателно и се вслушваш в инстинктите си, ще оцелееш, за да унищожиш Господаря на Магията.
— Знаеш ли какво трябва да направя? — попита бързо Бремен. — Можеш ли да ми кажеш?
Момчето се усмихна.
— Трябва да правиш онова, което смяташ за най-добро. Това е същината на бъдещето. То не е предварително предначертано, а е само набор от възможности и ние трябва да изберем кои от тях да сбъднем и после да се опитаме да го постигнем. Сега отиваш към Адския рог. Носиш меча при духовете на мъртвите друиди. Този избор струва ли ти се грешен? Не беше. Изглеждаше му правилен.
— Но аз не съм сигурен — призна старецът.
— Нека да видя меча — помоли внимателно момчето.
Друидът извади меча и му го показа. То се пресегна, сякаш да го вземе, но задържа ръката си точно преди да го докосне и само прокара пръсти надолу по дължината на острието и се отдръпна.
— Ще разбереш какво трябва да направиш, когато стигнеш там — каза то.
Изненадващо за самия себе си Бремен вече беше разбрал това:
— При Адския рог.
— Там, както и по-късно, в Арборлон, където всичко е променено и е положено ново начало. Ще разбереш.
— Можеш ли да ми кажеш нещо за моите приятели, какво е станало…?
— Семейство Балиндарох е унищожено и сега елфите имат нов крал. Потърси него, той ще отговори на въпросите ти.
— Ами Тей Трифънйъд? А Черния камък на елфите?