Слънце недосегаемо (роман-изповед)
- Автор: Теллалов Николай
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Слънце недосегаемо (роман-изповед)». Краткое содержание книги:
… Човеци също издирват отворени портали към Долната земя. И също са готови да платят прескъпо, за да стигнат до там.
… Там, където все още бушува голямата война — същата, заради която преди няколко века всички митични същества изчезнаха от хорската реалност.
Светове и вселени, пълни с търсещи себе си странници… Едни намират бляновете си, други тепърва ще правят открития, а някои, едва извървели своя път, поемат по следващия. Безкраен, вечен е стремежът към НЕДОСЕГАЕМОТО.
Океаните и моретата са населени с потомци на самодивските племена, преминали към земноводен (двойнодишащ) начин на живот. Те поддържат сравнително добри отношения с чисто морските народи — делфини, косатки, китове и разумни главоноги.
Предполага се, че клон на самодивската раса са и двуполовите нощни същества — вампирите, много кланове от които целенасочено са развили способност да летят по маниера на прилепите. Кръвопийците са активни само в тъмните часове на денонощията. Погаждат се само с ламийските семейства и спазват внимателен взаимен неутралитет с джуджетата, понеже често делят с тях пещерите.
Произходът на върколаците, най-умелите скотовъдци на Кашеп, не е съвсем ясен, но вероятно водят началото си от по-агресивните самодивски народи, съчетали се с миролюбивите фамори. Освен че пасат животни, те са добри грънчари и единствени от другите раси, без земеморците, употребяват силни алкохолни напитки.
В биологично отношение същински хора са единствено сравнително малобройните борейци.
Разумни видове, които нерядко се срещат на централната планета въпреки другоземния си произход, са скалните плъхове (известни също като „каменни къртици“) и мегаквилите (суперорли) — и двата вида от Ишчел. Орлите са свързани в симбиоза с безкрили птици, които ги избавят от многобройните паразити в перушината. Те обитават високите плата и планини на Змейската луна, известни като Лубанкала. Скалните плъхове са всеядни гризачи, много подобни по начин на живот на пещерните джуджета. Специфичното при тях е високата степен на емпатия в общността, което ги доближава до характеристиките на кошерен организъм. Със сходно силна емпатична способност са и едни много потайни създания, за които дълго време се е смятало, че са безтелесни духове. Наричат ги „банши“. Малцина са ги виждали, но мнозина са чували смразяващия им вой, който въздейства директно върху нервите на жертвата и я прави податлива на емпатично внушение. Ако самите те станат обект на нападение, обикновено се бранят, като излъчват своя страх и болка от нараняване към врага си. Живеят в най-глухите места, но особено чувствителните индивиди се появяват край жилища, привлечени от извънредно силно страдание на болни и умиращи. Воят на банши, подобен на плач, ускорява смъртта и слага край на болката, която ги смущава и мъчи. Макар навярно да нямат нищо общо със самодивите, им викат „черни вили“. Често влизат в свитите на лами.
Всички кашепски народи притежават в различна степен т.нар. паранормални способности, като всяка раса обикновено се „специализира“ само в едно или две умения. Единствено земеморците не разполагат с екстрасензорни възможности, но те компенсират своя „недостатък“, като овладяват немагични практики от всички други раси и народи.
За извънкашепски, чужди създания се смятат единствено белонците. Обитателите на Ишчел, заедно с шарканите (змейове и лами), се възприемат като „свои“. Въпреки това в повечето езици на Кашеп понятието „чужденец“ не носи негативен заряд и като правило не предизвиква подозрение, страх, недоверие и омраза.
„Всеживотът е всеразличност, цялоеднаквост е неживот, та чак и смърт“ — казват граморите, чиито възгледи много или малко влияят върху мирогледа на всички континентални жители. И към това няма какво повече да се добави.
► Бройна система
Повечето народи на Кашеп използват дванайсетична бройна система и позиционно записване на числата. Понеже всеки се съобразява само с това с коя ръка пише, начертаването на числа (както и рунически съчетания, които образуват изречения) може да е отляво надясно, отдясно наляво или отгоре надолу. Рядко пишат диагонално, почти никога отдолу нагоре, освен в ритуални и свещени записки, където формата и последователността на текста или числата се определят от рамкова фигура-рисунка (както например е на изображението на „азбуката“). Правилното прочитане на записано число е възможно благодарение на факта, че цифрата на по-високия разред е по-голяма от останалите, често подравнени по горната линия на първия знак. По тази логика човек би прочел числата
123, 321, 123 или 321
по един и същ начин като „сто двайсет и три“.
Отделни племена и раси предпочитат бройни системи като деветична (самодивите), двайсетична (популярна в Борея-Земемория) и дори шейсетична (нощните твари), спазвайки обаче общите правила за записване на многозначни числа.