![Полунощ 2 [calibre 1.6.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/4/2/polunoshch-2-calibre-1-6-0-download.jpg)
Электронная книга - «Полунощ 2 [calibre 1.6.0]». Краткое содержание книги:
- Дядо, моля те, недей… - започна отново Джифорд.
Но аз искам да знам!
- Да, тя е виновна - продължи Фийлдинг. - Тя искаше къщата да се разруши. Даже понякога се чудя защо не я изгори като онази откачена икономка в «Ребека». Често се притеснявах да не го направи. Да не изгори и старите снимки. Ти видя ли ги? Видя ли снимката на Жулиен и синовете му пред портала?
- Пред портата. Искаш да кажеш пред вратата с формата на ключалка в предната част на къщата?
Дали Майкъл ги чуваше? Да, идваше към тях, като явно се опитваше да накара Сесилия да замълчи, защото тя непрестанно шепнеше нещо в ухото му, без да обръща внимание на странното му изражение. Аарън също беше наблизо, под една магнолия, незабележим, но втренчен в групата. Щеше и? се да може да изрече някакво заклинание и той да стане съвсем невидим за околните.
Но те и без това не забелязваха нищо странично. Фийлдинг кимаше, а Фелиша говореше. Сребърните и? гривни изтракаха, когато посочи към стареца.
- Кажи и?, Фийлдинг. Мисля, че трябва. Карлота искаше тази къща, искаше да я управлява. Тя беше нейна господарка до смъртта си.
- Не, тя не искаше нищо - изсумтя Фийлдинг и направи рязък пренебрежителен жест с лявата си ръка. - В това беше и проклятието и?. Тя искаше само да руши.
- Ами портата? - попита Роуан.
- Дядо, ще те отведа…
- Няма да ме водиш никъде, Джифорд - каза той и решителността подмлади значително гласа му. - Роуан ще живее в тази къща и аз трябва да и? кажа някои неща.
- Но насаме! - обяви Джифорд.
- Остави го да говори, скъпа - обади се Лили. - Пък и сега сме насаме, само хора от семейството сме.
- Тази къща е прелестна, много ще и? хареса - каза рязко Магдален. - Какво се опитвате да направите, да я изплашите?
Рандъл стоеше до Магдален, вдигнал вежди и стиснал устни. Всички бръчки по старото му лице се бяха вдълбочили. Взираше се във Фийлдинг.
- Но какво искаше да кажеш? - попита Роуан.
- Само няколко стари легенди - обади се Райън с леко раздразнение в гласа, въпреки че говореше бавно, сякаш се опитваше да го потуши. - Глупави стари истории за портал и прочие простотии.
Майкъл се приближи зад Фийлдинг, а Аарън също пристъпи по-близо до тях. Те все още не го забелязваха.
- Аз обаче искам да знам - каза Пиърс. Стоеше вляво, зад Фелиша и до Рандъл. Фелиша се втренчи напрегнато във Фийлдинг. Главата и? леко се поклащаше, защото вече бе изпила доста. - Моят прапрадядо е нарисуван пред портата - каза Пиърс. - Портретът му е вътре в къщата. Винаги са ги рисували пред портата.
- А защо да не ги рисуват така? - попита Райън. - Нали са живели в къщата. Не бива да забравяме, че къщата е била на прапрапрадядовците ни.
- Така е - прошепна Майкъл. - Ето къде съм виждал вратата. На картините. Трябваше да ги разгледам по-внимателно…
Райън се озърна към него. Роуан протегна ръка и направи жест на Майкъл да дойде при нея. Райън го проследи с поглед как се приближава до стола и?. Пиърс отново говореше нещо, а Майкъл седна на тревата до Роуан, така че тя да може да сложи ръка на рамото му. Аарън стоеше съвсем наблизо.
- Но дори на старите фотографии пак са снимани пред вратата - настоя Пиърс. - Винаги пред врата с форма на ключалка. Дали е предната или някоя от…
- Да, същата форма е гравирана на криптата. И никой не знае кой го е направил.
- Жулиен, разбира се - каза Рандъл с нисък и гръмовен глас. Всички бързо се извърнаха към него. - А Жулиен е знаел какво прави, защото вратата е имала специално значение за него и за всички останали по онова време.
- Ако и? наговорите тези глупости, тя няма да… - започна Ан Мари.
- Не, искам да знам - прекъсна я Роуан. - Пък и нищо не може да ме спре да заживея в тази къща.
- Не бъди толкова сигурна - обади се печално Рандъл.
Лорън му хвърли студен укоряващ поглед и прошепна:
- Сега не е времето за страшни приказки.
- Трябва ли да разравяме цялата тази мръсотия! - извика Джифорд. Изглеждаше много разстроена. Роуан видя, че Пиърс се притесни, но той беше от другата страна и затова Райън я хвана за ръката и и? прошепна нещо на ухо.
«Тя се опитва да прекъсне разговора», помисли си Роуан.
- Е, кажете, какво означава тази порта. Защо винаги застават пред нея?
- Не обичам да се говори за това - изпищя Джифорд. - Не разбирам защо трябва да ровим в миналото всеки път щом се съберем. Трябва да мислим за бъдещето.
- Ние говорим за бъдещето - каза Рандъл. - Младата жена трябва да знае някои неща.
- Да, искам да знам за вратата - настоя Роуан.
- Е, добре, продължавайте, реакционери такива - каза Фелиша. - Щом като толкова години си мълчахте, говорете сега.