![Полунощ 2 [calibre 1.6.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/4/2/polunoshch-2-calibre-1-6-0-download.jpg)
Электронная книга - «Полунощ 2 [calibre 1.6.0]». Краткое содержание книги:
Всички се смълчаха. Беатрис се взираше в Петер, сякаш той самият беше призрак. Фийлдинг също го гледаше с неверие и може би дори с подигравка.
Лицето на Рандъл беше непроницаемо зад дълбоките бръчки.
- Роуан не знае за какво говориш - каза Лили.
- Вижте, мисля, че трябва да престанем - обади се и Ан Мари.
- Тя знае - каза Рандъл; гледаше право в нея.
Роуан се обърна към Петер и попита:
- Как така ще дойде в нашия свят?
- Вече няма да бъде призрак. Няма просто да се появява, а ще остане… във физическа форма.
Рандъл я гледаше, сякаш се опитваше да разбере нещо. Фийлдинг се изсмя сухо и някак с превъзходство.
- Сигурно Стела е измислила тази част. Баща ми ми каза друго. Говореше за спасение. Спасение за всички, участвали в съглашението. Чух го да го казва на майка ми.
- И какво казваше още баща ти? - попита Роуан.
- Скъпа, нали не вярваш в тези глупости. За бога, Роуан - изписка Беатрис.
- Не ги взимай на сериозно! - настоя Ан Мари.
- Стела беше тежък случай, скъпа моя - добави Лили.
Фийлдинг поклати глава.
- Спасение, точно за това говореше баща ми. Всички ще бъдат спасени, когато портата се отвори. Това беше някаква загадка, дори Мери Бет не знаеше истинското и? значение. Карлота се кълнеше, че я е разгадала, но не е вярно. Тя само искаше да тормози Стела. Дори не съм сигурен, че и Жулиен е знаел.
- А знаете ли точните думи на тази загадка? - попита Майкъл.
Фийлдинг се обърна и погледна надолу. Сякаш в този миг всички забелязаха присъствието на Майкъл и се втренчиха в него. Роуан плъзна ръка към врата му, притисна крака си към него и го прегърна. Искаше да им покаже, че е част от нея.
- Да, какво се казва в тази загадка? - попита тя.
Рандъл погледна Петер и двамата заедно се обърнаха към Фийлдинг.
Той отново поклати глава.
- Не зная. Никога не съм чувал да я изричат с някакви определени думи. Знам само, че когато вещиците станат тринайсет, порталът най-после ще се отвори. В нощта, когато Жулиен умря, баща ми каза: «Вече никога няма да бъдат тринайсет, не и без Жулиен».
- А кой им е казал тази загадка? Мъжът ли? - попита Роуан.
Всички отново се втренчиха в нея. Дори Ан Мари изглеждаше загрижена, а Беатрис бе направо притеснена, сякаш някой бе нарушил абсолютно безцеремонно добрия тон. Лорън се взираше в Роуан по доста странен и неопределим начин.
- Тя изобщо не знае за какво става въпрос - обяви Беатрис.
- Да, мисля, че трябва да забравим за това - каза Фелиша.
- Защо да забравяме? - попита Фийлдинг. - Да не мислите, че той няма да дойде при нея, както при останалите? Какво се е променило?
- Плашиш я! - прошепна Сесилия. - Плашиш и мен.
- Значи той им е казал? - попита отново Роуан.
Никой не отговори.
Какво трябваше да каже, за да ги накара да проговорят отново, да ги накара да разкрият всичките си тайни.
- Карлота ми каза за мъжа - каза Роуан. - Не се страхувам от него.
Колко тиха беше градината. Абсолютно всички се бяха събрали в кръга, освен Райън, който бе завел Джифорд в къщата. Дори Пиърс се бе върнал и сега стоеше зад Петер. Вече започваше да се здрачава. Слугите бяха изчезнали, като че знаеха, че не са желани в момента.
Ан Мари взе една бутилка от близката маса и напълни чашата си с шумно бълбукане. Още някой посегна към бутилка. После и друг. Но очите на всички оставаха приковани в Роуан.
- Нима искате да се страхувам? - попита тя.
- Разбира се, че не - отвърна Лорън.
- Естествено, че не! - възкликна Сесилия. - Но подобен разговор може да съсипе всичко.
-… в стара мрачна къща като тази.
-… според мен това са глупости.
Рандъл поклати глава, Петер измърмори нещо, а Фийлдинг просто я гледаше.
Отново настъпи тишина, която обгърна всички като снежна пелена. Мракът вече се събираше под малките дръвчета и от френските прозорци заструи светлина.
- А някой от вас виждал ли е мъжа? - попита Роуан.
Лицето на Петер бе сериозно и неразгадаемо. Той като че не забеляза кога Лорън наля бърбън в чашата му.
- Ще ми се да можех да го видя - каза Пиърс, - поне веднъж!
- Аз също! - обади се Беатрис. - Изобщо нямаше и да си помислям да се отърва от него. Щях да го разпитвам…
- О, млъкни, Беа - сопна се внезапно Петер. - Не знаеш какво говориш. Никога не си знаела!
- А ти знаеш, така ли? - изрепчи му се Лили. - Ела, Беа, седни при жените. Ако ще има война, бъди на правилната страна.
Беатрис седна на тревата до стола на Лили и каза на Петер:
- Стар идиот, мразя те. Ще ми се да видя какво ще направиш, ако видиш мъжа.
Той не отвърна на думите и?, само вдигна вежди и отпи от бърбъна си.
Фийлдинг се хилеше и мърмореше нещо под нос.
- Ходил съм често на Първа улица - каза Пиърс. - Размотавах се с часове около желязната ограда, за да го зърна. Но нямах късмет.