![Полунощ 2 [calibre 1.6.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/4/2/polunoshch-2-calibre-1-6-0-download.jpg)
Электронная книга - «Полунощ 2 [calibre 1.6.0]». Краткое содержание книги:
Но това, разбира се, беше само началото. Сега нямаше нужда да им обяснява, че предвижда да експериментира в структурирането и уреждането на интензивните отделения, че иска да построи и жилищни помещения за семействата на пациентите, със специални обучаващи програми за съпрузите и децата, които трябва да участват в последващата рехабилитация на хората с нелечими заболявания или увреждания.
Всеки ден и? идваха все нови идеи. Мечтаеше за хуманна обучаваща програма, която да изличи всички ужаси и оскърбления, станали обичайни в модерната медицина; планираше да основе училище за медицински сестри, в което да се обучават нови кадри, със съвсем нов набор от умения и отговорности.
Името «Медицински център Мейфеър» щеше да стане синоним на най-добрите, най-хуманните и най-чувствителните специалисти в тази област.
Да, всички щяха да се гордеят с нея. Как иначе?
- Още едно питие?
- Да, благодаря. Бърбън. Започна да ми харесва.
Смях.
Тя отпи още една глътка и кимна на младия Тими Мейфеър, който току-що бе дошъл да и? стисне ръката. Да, и поздрави Бернадет Мейфеър, която бе срещнала за кратко на погребението. Поздрави и красивото малко червенокосо момиче с панделката в косата, което се казваше Мона Мейфеър - дъщеря на Сиси. И мъжкараната Дженифър Мейфеър, най-добрата приятелка и четвърта братовчедка на Мона. Джен имаше като нейния глас, дълбок и дрезгав.
Бърбънът бе по-вкусен, когато бе силно изстуден, но и малко коварен. Тя вече усещаше, че е пила повече, отколкото трябва. Пийна още, защото видя, че вдигат тост в другия край на градината. Постоянно се вдигаха наздравици за къщата и за сватбата. Тук май никой не говореше за друго.
- Роуан, имам много стари фотографии…
-… майка ми е запазила всички статии от вестниците…
- Знаеш ли, че къщата я има в книгите за Ню Орлиънс. Имам няколко доста стари, мога да ти ги донеса в хотела…
-… естествено, няма да ти досаждаме денонощно, но просто да знаеш…
- Роуан, нашите прадеди са родени в тази къща… всички тук са…
- О, бедната Мили не доживя да види този ден…
-… имам плик с дагеротипии… Катерин и Дарси, и Жулиен. Знаеш ли, че Жулиен винаги е сниман пред портата. Имам седем различни снимки и винаги е там.
Портата ли?
Прииждаха още и още роднини. Най-накрая дойде и старият Фийлдинг - син на Клей - напълно плешив, с тънка, прозрачна кожа и зачервени очи - наложи се да го доведат, за да седне до нея.
Още щом се отпусна на стола, младите започнаха да идват, за да го поздравят.
Херкулес, хаитянският слуга, сложи чаша бърбън в ръката на стареца.
- Ще пийнете ли, господин Фийлдинг?
- Да, Херкулес, ще пийна, писна ми от ядене. Цял живот ям. - Гласът му беше дълбок и сякаш без възраст.
- Сега, когато Карлота вече я няма, аз останах най-старият - каза той тъжно на Беатрис, която бе дошла да го целуне.
- Не говори за това, ще бъдеш с нас вечно - каза Беа, а парфюмът и? ги лъхна - сладък, цветен и скъп, като разкошната и? червена копринена рокля.
- Хайде, хайде, не си много по-стар от мен - обяви Лили Мейфеър и седна до него. Всъщност точно в този миг тя наистина изглеждаше на годините си - с оредялата си искрящо бяла коса, хлътнали бузи и костеливи ръце.
Фийлдинг се обърна към Роуан.
- Значи реставрираш къщата. И ще живееш тук с мъжа си. И досега всичко върви нормално?
- Да, защо да не е нормално? - попита Роуан с любезна усмивка.
Но в следващия миг се смрази от тревога, защото Фийлдинг вдигна ръка и я сложи върху нейната за благословия.
- Прекрасни новини, Роуан - каза той, ниският му глас като че резонираше в гърдите, защото старецът се опитваше да задържи дъха си след дългата одисея от портата дотук. - Прекрасни новини. - Бялото на очите му беше пожълтяло, а изкуствените му зъби искряха. - Всичките тези години тя не позволяваше на никого да я докосне - рече с гняв. - Дърта вещица!
От жените, събрали се вляво, долетяха въздишки. Но Роуан искаше точно това - лъскавата повърхност да се разчупи.
- За бога, дядо! - възкликна Джифорд, вдигна бастуна му от тревата и го закачи на облегалката на стола. Той не и? обърна внимание и продължи да говори:
- Да, такава беше. Остави къщата да се превърне в руина! Чудо е, че изобщо може да се възстанови.
- Дядо-о-о - изстена Джифорд почти отчаяно.
- Остави го да говори, скъпа - каза Лили, държеше главата си някак сковано, клепачите и? пърхаха към Роуан, а слабата и? ръка стискаше чашата.
- Да не мислиш, че някой може да ми затвори устата - рече старецът. - Тя каза, че той не и? позволявал, обвиняваше него. Вярваше в него и го използваше за своя изгода.
Всички притихнаха. Като че ли и светлината притъмня, когато към малката им групичка се присъединиха още хора. Роуан смътно забеляза с крайчеца на окото си тъмната фигура на Рандъл.