![Полунощ 2 [calibre 1.6.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/4/2/polunoshch-2-calibre-1-6-0-download.jpg)
Электронная книга - «Полунощ 2 [calibre 1.6.0]». Краткое содержание книги:
- Портата е свързана с едно съглашение, с едно обещание - рече Фийлдинг. - Това е тайна, предавана на всяко поколение още от най-ранни времена.
Роуан сведе поглед към Майкъл, който бе свил колене към гърдите си, отпуснал ръце на тях, и гледаше Фийлдинг. Но дори отгоре тя виждаше на лицето му страх и объркване, същото онова проклето изражение, което се появяваше, щом заговореше за виденията. Изражение, толкова нехарактерно за него, че го караше да изглежда като друг човек.
- Никога не съм чувала за някакво обещание - каза Сесилия. - Нито за съглашение, за порта или за каквото и да било.
Петер Мейфеър се бе присъединил към тях. Той беше плешив като Фийлдинг и имаше същите остри очи. Всъщност всички се бяха събрали в кръг около нея. Айзък и Уитфийлд надничаха иззад Пиърс.
- Защото те никога не говореха за това - каза Петер с треперещ и леко театрален глас. - Това беше тяхната тайна и не искаха никой да узнава за нея.
- Кои са тези «те»? - попита Райън. - Да не би да става дума за моя дядо? - Гласът му бе леко завален от пиенето. Той преглътна припряно и добави: - За Кортланд ли говорите?
- Не искам да… - прошепна Джифорд, но Райън и? направи жест да замълчи.
Фийлдинг също вдигна ръка към нея и я изгледа свирепо.
- Да, Кортланд беше един от тях - рече Фийлдинг и погледна към плешивия Петер. - Всички знаят това.
- О, не говорете така - обади се гневно Магдален. - Аз обичах Кортланд.
- Всички го обичахме - отвърна и? ядно Петер. - Бих направил всичко за него, но той беше един от тях. Това е. Както и твоят баща, Райън. Старият Пиърс също беше един тях, докато Стела беше жива, както и бащата на Рандъл не е ли така?
Рандъл кимна уморено и отпи бавно от бърбъна си. Тъмнокожият слуга се появи незабелязано и напълни чашата му, а после сипа и на останалите.
- Но какво значи това? - настоя Пиърс. - Цял живот слушам само за «тях», «не е от тях» и прочие. Какво означава това?
- Нищо - сопна се Райън. - Просто бяха нещо като клуб.
- Да бе, клуб - обади се Рандъл.
- Всичко това умря заедно със Стела - каза Магдален. - Майка ми беше много близка с нея и ходеше на онези партита. Но не бяха тринайсет вещици! Там беше цялата работа.
- Какво, какви тринайсет вещици? - попита Роуан. Усещаше, че Майкъл се напряга. През една малка пролука между хората видя Аарън, облегнал гръб на дървото и загледан към небето, все едно не ги слушаше.
- Просто една легенда - каза Фийлдинг студено и твърдо, сякаш да се разграничи от останалите. - Част от легенда за портата и съглашението.
- Но за какво става дума? - попита Роуан.
- Че ще бъдат спасени от портата и тринайсетте вещици - каза Фийлдинг и отново погледна към Петер. - Това е историята и това е обещанието.
Рандъл поклати глава.
- Загадка, която Стела така и не успя да разгадае.
- Спасени ли? - попита младият Уийтфилд. - Както Месията е спасил християните?
- Спасени! Алилуя! - обади се Маргарет Ан, свали чашата си и опръска роклята си с питието. - Мейфеърови ще отидат в рая. Знаех си, че някой ще го уреди, с всичките тези пари!
- Пияна си, Маргарет Ан - прошепна Сесилия. - Също като мен!
И те чукнаха чаши в наздравица.
- Значи Стела се е опитвала да събере тринайсетте вещици на онези празненства? - попита Роуан.
- Точно така - отвърна Фийлдинг. - Точно това се опитваше да направи. Сама се наричаше вещица, както и Мери Бет, майка и?. Изобщо не се церемонеше. Казваше, че има силата и може да вижда мъжа.
- Няма да позволя това… - започна пак Джифорд, а гласът и? бе почти истеричен.
- Нима е толкова страшно? - попита Роуан тихо. - Не са ли само стари легенди? И кой е този мъж?
Тишина. Всички се взираха в нея, вероятно всеки очакваше някой друг да отговори. Лорън изглеждаше почти гневна, когато я погледна. Лили я гледаше с подозрение. Знаеха, че се опитва да ги заблуди.
- Добре знаеш, че не са само стари легенди - каза Фийлдинг под нос.
- Защото те вярват в тях! - каза Джифорд, вирнала брадичка. Устната и? трепереше. - Доста хора са правили глупости заради вярата си в тези стари идиотщини.
- И какво са правили? - попита Роуан. - Имаш предвид отношението на Карлота към майка ми?
- Имам предвид стореното от Кортланд - каза Джифорд. Вече цялата трепереше, явно бе на ръба на истерията. - Това имам предвид. - Втренчи се в Райън, после в сина си Пиърс, а накрая се обърна отново към Роуан. - Да, Карлота също. Всички предадоха майка ти. Не знаеш много неща.
- Шшт, Джифорд, май се напи - прошепна Лили.
- Влизай вътре, Джифорд - обади се Рандъл.
Райън хвана жена си за ръката и се наведе да и? прошепне нещо. Пиърс отиде да му помогне и двамата успяха да я изведат от групата.