![Полунощ 2 [calibre 1.6.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/4/2/polunoshch-2-calibre-1-6-0-download.jpg)
Электронная книга - «Полунощ 2 [calibre 1.6.0]». Краткое содержание книги:
Фелиша шепнеше нещо на Магдален, някой се опитваше да събере децата и да ги прати да играят. Едно малко момиченце с престилка каза: «Ама и аз искам да знам…».
- Искам да знам - повтори Роуан. - Какво са направили?
- Е, хайде, кажи за Стела - обади се Беатрис и се озърна неспокойно към Джифорд, която сега плачеше на рамото на Райън, който се опитваше да я отведе по-далече от събралите се.
- Те вярваха в черната магия, ето какво - каза Фийлдинг, - вярваха в тринайсетте вещици и в портала, но никога не разбраха как всъщност да осъществят обещанието.
- И какво са си мислели всъщност? - попита Беатрис. - Това е много вълнуващо, кажи, моля те.
- Че да разкажеш на целия кънтри клуб - рече Рандъл, - както винаги.
- И защо не? - сопна се Беатрис. - Да не би да вземат да изгорят някой от нас на клада!
Райън почти насила вкара Джифорд в къщата и Пиърс затвори френските прозорци зад тях.
- Хайде, кажи - настоя Беатрис, пристъпи напред и се обгърна с ръце. - Значи Стела не е разбрала какво означава това? Кой тогава е разбрал?
- Жулиен - каза Петер. - Дядо ми. Той знаеше. Каза и на Мери Бет. Дори го написа, но Мери Бет унищожи всичко. Каза на Стела, но тя така и не успя да го разбере.
- Стела никога нищо не разбираше - каза Фийлдинг.
- Така си е - тъжно добави Лили. - Горката Стела. Мислеше само за празненства, контрабанден алкохол и откачени приятели.
- Не, тя просто не вярваше в това - каза Фийлдинг. - Това е целият проблем. Искаше само да си поиграе с тайната. И когато нещо се обърка, се уплаши и започна да дави страха си в шампанско. Видя неща, които биха убедили всекиго, но все още не вярваше нито в портата, нито в обещанието, нито в тринайсетте вещици, докато не стана твърде късно и Жулиен и Мери Бет вече не бяха сред живите.
- Значи истината е умряла с нея? - попита Роуан. - Това ли се опитвате да ми кажете. Предали са и? някаква тайна заедно със смарагда и всичко останало?
- Огърлицата изобщо не е толкова важна - каза Лили. - Карлота вдигна толкова шум около това. Просто няма начин да се отървеш от нея… пък и не се очаква да бъде отнета от наследницата. Тя е твоя. Карлота си въобразяваше, че ако я заключи някъде, ще сложи край на всичките странни събития и ще спечели още една от безполезните си малки битки.
- Карлота също знаеше - каза Петер и хвърли леко презрителен поглед към Фийлдинг. - Знаеше какво означават портата и тринайсетте вещици.
- Ти пък откъде знаеш? - прозвуча студеният глас на Лорън. - Със сигурност не и от Карлота.
- Разбира се, тя не би ми казала - каза Петер. - Зная го, защото Стела е казала на майка ми. Карлота знаела, но нямало да и? помогне. Стела се опитвала да изпълни старото пророчество и между другото, то няма нищо общо с никакво спасение. Изобщо не става дума за това.
- И кой ти каза? - настоя Фийлдинг.
- Аз ти казвам.
- И какво знаеш ти по въпроса? - попита Рандъл тихо, с лек сарказъм. - Самият Кортланд ми каза, че когато се съберат тринайсетте вещици, порталът между световете ще се отвори.
- Между световете ли? - изсмя се Петер. - Какво общо има това със спасението? Кортланд не знаеше нищо, знаеше дори по-малко от Стела. Ако знаеше, щеше да и? помогне. Нали беше там. Аз също бях.
- Къде сте били? - попита Фийлдинг.
- На някое от партитата ли? - обади се и Лили.
- Стела се опитваше да открие значението на пророчеството на тези събирания - каза Петер. - Аз бях там.
- Не съм знаела - каза Магдален.
- Как е възможно да си бил там? - попита Маргарет Ан. - Било е преди сто години!
- Не, беше през двайсет и осма и аз бях там - настоя Петер. - Бях на дванайсет. Баща ми беше бесен на майка ми, че ми е позволила, но бях там. Лорън също, тогава беше на четири.
Лорън кимна леко. Погледът и? бе някак отнесен, сякаш си спомняше, но едновременно с това изглеждаше откъсната от останалите.
- Стела събра тринайсет от нас - каза Петер. - Избираше ни по силата ни, нали се сещате - психосила - четене на мисли, виждане на духове, местене на предмети само с мисълта.
- И ти ли имаш такава сила? - изсмя се Фийлдинг. - Нищо чудно, че винаги те бия на покер.
Петер поклати глава.
- Никой обаче не можеше да се мери със Стела. Освен може би Кортланд, но дори той беше по-слаб от нея. Пиърс също имаше дарби, но тогава беше твърде млад и изцяло под контрола на Стела. Останалите бяхме просто пълнеж, само толкова бе успяла да открие. Затова и? трябваше и Лорън. Тя също има силна дарба, а Стела не искаше да пропуска дори този шанс. Събрахме се в къщата с намерението да отворим портала. Трябваше да се подредим в кръг, да се съсредоточим в целта и той щеше да се появи, да бъде сред нас, да стане човек. Щеше да влезе в нашия свят.