![Полунощ 2 [calibre 1.6.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/4/2/polunoshch-2-calibre-1-6-0-download.jpg)
Электронная книга - «Полунощ 2 [calibre 1.6.0]». Краткое содержание книги:
Един съвсем черен сервитьор с удивително кръгла глава и мелодичен хаитянски акцент наливаше бърбън или бяло вино в кристалните чаши. Две тъмнокожи готвачки с колосани униформи обръщаха силно подправените розови скариди на димящата скара. Дамите Мейфеър бяха облечени с рокли в меки пастелни цветове и приличаха на цветя сред мъжете в бели костюми. Две малки дечица палуваха на тревата и пъхаха малките си розови ръчички в струите на фонтанчето в средата на моравата.
Роуан си бе намерила удобно местенце на един бял градински стол под най-голямата магнолия. Отпиваше от бърбъна и се здрависваше с безбройните си братовчеди. Беше започнала да харесва вкуса на тази отрова.
По-рано същия ден тя направи последната проба на бялата булчинска рокля и воала и установи, че всъщност е доста развълнувана от събитието и дори се радва, че се бе съгласила на толкова пищна церемония.
Да, щеше да бъде «принцеса за един ден». Дори носенето на смарагда вече не и? се струваше потискащо, особено откакто бе затворен на сигурно в касата след онази ужасна нощ. Не бе казала на Майкъл за мистериозното му и нежелано появяване. Знаеше, че трябва и на няколко пъти дори щеше да го направи, но просто не намери сили.
Майкъл бе много щастлив, че ще има църковна венчавка. Родителите му се бяха оженили в тази енория, както и дядо му и баба му. Да, беше ужасно щастлив, може би дори повече от нея. Така че тя не искаше да му разваля настроението, освен ако, разбира се, не се случеше още нещо с отвратителната огърлица. После винаги можеше да му обясни всичко, след като отново заключат бижуто в сейфа. Да, не беше го излъгала, просто малко отлагаше разговора.
Пък и не се случи нищо друго. Нямаше вече мутирали цветя до леглото. Всъщност времето бе изтекло почти незабелязано, реставрацията беше към края си, а къщата във Флорида бе обзаведена и готова за медения им месец.
Другото хубаво нещо беше, че Аарън бе напълно приет от семейството и сега го канеха на всяко събиране. Беатрис дори се бе влюбила в него и непрестанно го подкачаше за британските му обноски и че наоколо има доста вдовици, които биха били изгодна партия за брак. Дори стигна дотам, че го заведе на симфоничен концерт с Агнес Мейфеър, много красива по-възрастна братовчедка, чийто съпруг бе починал преди година.
Роуан се чудеше как ли Аарън приема всичко това, но вече бе разбрала, че той може да спечели благоразположението и на дявола в ада. Дори ледената Лорън си падаше по него. Един ден на обяд двамата бяха разговаряли за историята на Ню Орлиънс. Райън също го харесваше, както и Айзък и Уийтфилд. Дори Пиърс постоянно го разпитваше за пътуванията му из Европа и Изтока.
Освен всичко друго, Аарън беше и неизменен компаньон на леля Вив. Роуан смяташе, че всеки трябва да си има по една леля Вив - крехка като кукла женица, която обичаше Майкъл до полуда. Тя напомняше на Роуан за Милата Мили и леля Бел по описанията на Аарън в досието, разбира се.
Преместването в Ню Орлиънс не беше лесно за леля Вив. Мейфеър я бяха спечелили напълно, но все пак тя не успяваше да следва бясното им темпо и да участва в енергичните им разговори. Този следобед бе помолила да остане у дома, за да подреди новите вещи, които Роуан и? беше купила. Все молеше Майкъл да отиде в Сан Франциско да опакова нещата и? от къщата на Либърти стрийт, и той все отлагаше, въпреки че и двамата с Роуан знаеха, че подобно пътуване е неизбежно.
Но отношението му към леля Вив и? даваше още безброй причини да го обича; никой не бе по-мил и по-търпелив от него.
- Тя е единственото ми семейство - каза той веднъж. - Всички други си отидоха. Нали знаеш, че ако между нас не беше потръгнало, сега щях да съм в Таламаска. Те щяха да са новото ми семейство.
Колко добре го разбираше само; тези думи я бяха върнали към месеците горчива самота.
Колко и? се искаше нещата тук да потръгнат! И призракът от Първа улица сякаш искаше същото. Или пък гневът и? го беше отблъснал? Защото след появата на огърлицата през онази нощ тя цели дни го бе проклинала в ума си.
Семейството бе приело идеята за Таламаска, въпреки че Аарън отговаряше доста мъгляво на въпросите им какво точно представлява орденът. Те явно го смятаха за изследовател, пътешественик, който винаги се интересува от историята на Мейфеър, защото те са старо и уважавано семейство от Юга, а те биха заобичали всеки изследовател, който може да изкопае името на тяхната невероятно красива предтеча Дебора, обезсмъртена не от друг, а от великия Рембранд, и то с прочутия смарагд на гърдите. Бяха объркани от късчетата родова история, които Аарън реши да им разкрие. Господи боже, те смятали, че Жулиен е измислил баснята за шотландските им предшественици.