Полунощ 2 [calibre 1.6.0]
- Автор: Райс Энн
- Серия: Вещиците #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Полунощ 2 [calibre 1.6.0]». Краткое содержание книги:
А сега беше така невероятно щастлив! Беше единственият човек на този свят, който обичаше къщата на Първа улица дори повече, отколкото я обичаха Мейфеър. Беше направо обсебен от нея. Използваше всяка възможност да свърши по някоя работа заедно с работниците. И все по-често сваляше ръкавиците. Като че вече можеше да прекъсне потока от образи и ако не докосваше хора, спокойно можеше да работи с голи ръце.
Слава богу, че всички призраци и привидения най-после ги бяха оставили на мира. И тя наистина трябваше да спре да се притеснява, че той е в компанията на тези жени.
По-добре беше да се концентрира върху хората, събрали се около нея - достолепната стара Фелиша тъкмо бе придърпала един стол, а хубавата бъбрива Маргарет Ан се настаняваше на тревата. Намусената Магдален, която изглеждаше млада, но не беше, също бе дошла преди малко и наблюдаваше мълчаливо останалите.
От време на време някой обръщаше глава и поглеждаше към Роуан, и тя отново долавяше вибрацията на някакво скрито знание, на въпрос, може би, но всичко бързо изчезваше. Винаги идваше откъм някой от по-старите - Фелиша, най-малката дъщеря на Баркли, вече седемдесет и пет годишна, или пък от Лили, седемдесет и осем годишната внучка на Винсент, или пък от стария плешив Петер Мейфеър, с влажните искрящи очи и дебелия врат, въпреки че не беше пълен човек - най-младия син на Гарланд.
А също и Рандъл, по-възрастен дори от чичо си Петер, със сиви, умни очи, отпуснал се на желязната пейка в другия край на градината. Взираше се неотклонно в нея, без значение колко хора закриваха от време на време видимостта му. Сякаш искаше да и? каже нещо изключително важно, но не знаеше как да започне.
Искам да знам. Искам да знам всичко.
Пиърс я гледаше с неприкрито страхопочитание, явно вече спечелен от мечтата за медицински център и почти нетърпелив да я превърне в реалност. Лошото беше, че вече бе изгубил отчасти топлотата, която бе показвал преди. Сега се държеше сякаш извинително, когато представяше младите мъже и накратко обясняваше роднинската им връзка и настоящата им професия. (Ние сме семейство на адвокати, или «Какво друго може да прави един джентълмен, когато всъщност не му се налага да прави нищо?») Пиърс и? изглеждаше изключително мил и привлекателен. Щеше и? се да го накара да се отпусне отново.
Роуан с удоволствие забеляза, че след като и? представеше някого, Пиърс го водеше да се запознае и с Майкъл, и то с проста и невероятна сърдечност. Всъщност всички бяха любезни с Майкъл. Джифорд не спираше да долива бърбън в чашата му. Ан Мари сега се бе настанила до него, говореше му нещо и рамото и? от време на време се опираше в неговото.
«Престани, Роуан. Не можеш да заключиш този красив звяр на тавана.»
Но хората идваха към нея на групи, после се разделяха и бяха следвани от други. През цялото време говореха за къщата на Първа улица, преди всичко за нея.
Явно текущата и? реставрация им доставяше неизразима радост.
Къщата на Първа улица била символ на рода, с каква мъка само я гледали да се руши, колко мразели Карлота заради това.
Да, Роуан долавяше това в поздравителните думи, усещаше го в погледите им. Къщата най-после бе свободна от презряното си изгнание.
Постоянно се изумяваше колко добре са осведомени за последните промени и нововъведения. Знаеха дори какви цветове е избрала за стаите, без да са ги видели.
Колко прекрасно, че е решила да запази старите мебели в спалните. Знае ли, че навремето Стела е спала в леглото на Карлота? А леглото в стаята на Мили е принадлежало на прабаба Катерин, а прачичо Жулиен е роден в леглото в предната стая, което сега щяло да е на Роуан и Майкъл.
Какво смятат за нейния план за голяма болница? От няколкото кратки разговора извън «Мейфеър и Мейфеър» тя се бе уверила, че приемат много добре идеята. Името «Медицински център Мейфеър» явно много ги въодушевяваше.
Предната седмица бе обяснила на Беа и Сесилия, че за нея е изключително важно този център да се заеме с нови проучвания, да удовлетворява нови нужди. Че ще е идеална среда за проучвания, задължително, но няма да е затворен като крепост институт, а истинска болница с голяма леглова база, предназначена за бедни пациенти. Ако успее да привлече и най-добрите невролози и неврохирурзи в страната и стане най-иновативната, най-ефективната и най-добре оборудваната клиника за лечение на неврологични проблеми, то мечтата и? ще е изпълнена.
- На мен ми звучи прекрасно - бе казала Сесилия.
- Само въпрос на време е - каза Кармен Мейфеър на един обяд. - Нали знаеш, че «Мейфеър и Мейфеър» винаги са раздавали милиони, но за първи път някой поема подобна инициатива.