![Полунощ 2 [calibre 1.6.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/4/2/polunoshch-2-calibre-1-6-0-download.jpg)
Электронная книга - «Полунощ 2 [calibre 1.6.0]». Краткое содержание книги:
- За бога, Пиърс - повиши глас Ан Мари. - Нямаш ли какво друго да правиш.
- Само гледай майка ти да не разбере за това - измърмори Айзък.
- Всички вярвате в него, нали? - попита Роуан. - Сигурно някой от вас все пак го е виждал.
- И какво те кара да мислиш така? - изсмя се Фелиша.
- Баща ми казва, че той е само фантазия, стара легенда - рече Пиърс.
- Пиърс, най-добре за теб ще е, ако престанеш да смяташ всяка дума на баща си за Светото Евангелие, защото изобщо не е така - каза Лили.
- А ти виждала ли си го, лельо Лили? - попита я Пиърс.
- Всъщност, да - сниши глас тя. - Виждала съм го.
Останалите явно се изненадаха. Всички, освен тримата по-възрастни мъже, които само си размениха погледи. Лявата ръка на Фийлдинг потрепна, като че искаше да направи някакъв жест.
- Той е истински - каза мрачно Петер. - Истински е като светлината, като вятъра. - Обърна се и погледна младия Пиърс, а и после Роуан, сякаш настояваше да му повярват. Очите му накрая се спряха на Майкъл. - Виждал съм го. Видях го в нощта, когато Стела ни събра. Виждал съм го и след това. Лили също. И Лорън го е виждала. Ти също, Фелиша. Както и Кармен. Е, Фелиша, защо не казваш нищо? А ти, Фийлдинг? Видяхте го в нощта, когато Мери Бет умря. Знам, че го видяхте. Кой тук не го е виждал? Само младите, нали? - Отново погледна към Роуан. - Попитай ги, те ще ти разкажат.
Сред външния кръг на събралите се разнесе шепот, тъй като по-младите - Поли, Кланси, Тим и още други, които Роуан не познаваше - не бяха виждали призрака и не знаеха дали да вярват на чутото. Малката Мона с панделката в косата внезапно се забута към вътрешността на кръга, а по-високата Дженифър напираше зад нея.
- Е, кажете какво сте видели - каза Роуан и погледна директно към Петер. - Нали не искаш да кажеш, че той е минал през портала в нощта, когато Стела ви е събрала.
Петер не бързаше да отговаря. Огледа всички, задържа поглед на Маргарет Ан, после на Майкъл и накрая на Роуан. Вдигна чашата, пресуши я и чак тогава заговори:
- Той беше там - просто ярко потрепващо присъствие, което се появи за няколко мига. Мога да се закълна, че беше също толкова материален, колкото всеки друг човек от плът и кръв. Видях го как се материализира. Почувствах топлината. Чух и стъпките му. Да, чух стъпките му по пода в предния коридор. Застана пред нас, реален като мен и теб, и ни огледа един по един. - Той отново вдигна чашата и отпи. Очите му огледаха малката групичка. Въздъхна и продължи: - И тогава изчезна, както винаги. Отново почувствах топлина. Миризма на дим и вятърът, който нахлу в къщата и просто късаше завесите от корнизите. Но той беше изчезнал. Не можеше да се задържи повече, а ние не бяхме достатъчно силни да му помогнем. Бяхме тринайсет, да, тринайсетте вещици, както ни наричаше Стела. А Лорън беше само на четири! Само че не бяхме от сорта на Жулиен или Мери Бет, нито на старата прабаба Маргьорит от Ривърбенд. И никога нямаше да бъдем. А Карлота, която беше по-силна от Стела - запомнете ми думите, защото са истина - не искаше да помогне. Тя лежеше в спалнята си на горния етаж, взираше се в тавана и редеше на глас молитви. След всяко «Аве Мария» казваше: «Върни го в ада, върни го в ада!», а после продължаваше със следващата молитва.
Той сви устни и се смръщи към празната чаша. Разклати я безшумно и завъртя ледените кубчета. Очите му отново обходиха събралите се, като се спираха на всеки, дори на малката червенокоса Мона.
- Отбележете за протокола, че Петер Мейфеър го е видял - обяви той, стана и отново вдигна вежди. - Лорън и Лили могат да говорят от свое име. Рандъл също. И пак за протокола искам да кажа, че го видях и можете да споделите това с внуците си.
Всички мълчаха. Мракът се сгъстяваше. Някъде отдалече долетя остро скрибуцане на цикада. Нямаше никакъв вятър. Къщата сега бе озарена от жълта светлина, която струеше през прозорците.
- Да - каза Лили с въздишка. - Май трябва да знаеш това, скъпа. - Усмихна се, без да откъсва очи от Роуан. - Той е там. Всички сме го виждали, и то неведнъж. Макар и не както го видяхме онази нощ - не толкова продължително или толкова ясно.
- И ти ли си била там? - попита Роуан.
- Да, бях, но не беше само тогава. Виждала съм го на старата закрита веранда с Деидре. - Погледна към Лорън. - Двете сме го виждали, когато минавахме покрай къщата.
- Не бива да се страхуваш от него, Роуан - каза надменно Лорън.
- О, сега ли се сетихте да и? кажете това, суеверни чудовища такива - изписка Беатрис.
- Не му позволявай да те пропъди от къщата - додаде бързо Магдален.
- Не го позволявай и на нас - рече Фелиша. - Моят съвет е да забравиш за тези легенди. Забрави старите глупости за тринайсетте вещици и портата. Забрави за него! Той е просто призрак и нищо повече. Това може да ти прозвучи странно, но е самата истина.