Дъщеря на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимир Вълков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дъщеря на Империята». Краткое содержание книги:
— Беше права, господарке. Шимицу е любовник на Теани. — Аракаси си взе хляб от тиза и пушено месо, поднесено от Накоя. Мара бе решила да вечеря в покоите си и бе поканила шпионина на трапезата.
Лейди Акома наблюдаваше с неразгадаемо изражение как служителят й подрежда парчета месо на тънката питка, завива я на руло и се храни с маниерите на благородник.
— И не само това — продължи той. — Теани е оплела Ударния водач като паяк. Той прави каквото му каже, макар че инстинктите му се съпротивляват.
Спря да дъвче.
— Снощи двамата са се скарали. — Ухили се. — Слугата, който пали лампите, ги чул и останал да смени фитилите, защото разговорът бил много интересен. Не искаше да говори с агента ми, защото било споменато името на господаря му, но каквото и да се е случило, Теани е в изключително лошо настроение. Шимицу би направил всичко, за да си върне одобрението й.
— Всичко? — Мара приключи с яденето и махна на Накоя да й донесе влажна кърпа, за да се обърше. — Това предоставя възможности, нали? — Аракаси продължи да се храни, а тя се замисли. Шимицу бе убил Папевайо с коварство. Теани може би го манипулираше да признае, че господарят му е поръчал смъртта на офицера на Акома. Тя беше шпионка на Анасати и нямаше истинска лоялност към Джингу. Щеше да е единственият служител в имението, който не би умрял, за да защити честта на Минванаби. Мара взе решение. — Искам да изпратиш съобщение на Теани. Може ли да го направиш незабелязано?
Шпионинът като че ли загуби апетит.
— Предполагам какво си планирала. Рисковано е, даже изключително опасно. Според моята преценка Теани няма да защити истинския си господар, тоест лорд Анасати. Вече е предала поне един, а може би и повече. Освен това подозирам, че е убила един от предишните си господари.
Мара също бе изучила миналото на Теани. Малтретирана улична проститутка, която бе започнала да харесва професията си и болката. В миналото бе предавала любовници и приятели и дори бе убивала мъже в леглото си. В началото за да оцелее, а после от алчност и жажда за власт. Мара споделяше мнението на Аракаси, но това нямаше значение.
— Ако имаш по-добър план, да го обсъдим.
Шпионинът махна отрицателно и Мара прочете одобрение в очите му.
— Добре. Донеси ми пергамент и перо и предай съобщението до довечера.
Аракаси се поклони. Възхищаваше се на дързостта на Мара, но острият му поглед забеляза треперенето на ръцете й, докато пишеше съобщението, с което възнамеряваше да отблъсне атаката на лорд Минванаби.
Теани се завъртя и мантията й почти докосна бузата на Ударен водач Шимицу.
— Не трябваше да ме викаш толкова късно — каза той, разочарован от себе си, защото раздразнението му вече изчезваше. — Знаеш, че не мога да зарежа дълга си заради теб, а след един час съм на пост.
Теани спираше дъха му. Златистата й коса беше вързана с панделки, а извивката на гърдите под робата й караше дълга да изглежда нереален.
— Тогава върви на пост, войнико.
Шимицу сведе очи, по челото му изби пот. Ако тръгнеше сега, нямаше да мисли за стражата и лорд Минванаби нямаше да има никаква полза от него. Ударният водач бе в капан между честта и изгарящата любов.
— Защо поиска да дойда?
Теани седна, сякаш цялата й сила и самочувствие се бяха изпарили. Обърна се към любовника си като изплашено момиче, но робата й се разтвори и показа добре пресметнато количество плът.
— Шимицу, а кой друг да потърся? Мара от Акома иска да ме убие.
Изглеждаше толкова уязвима, че чак му късаше сърцето. Той посегна инстинктивно към меча си. Както обикновено, красотата й взимаше връх над съмненията, че може да го лъже.
— Откъде знаеш, любима?
Теани примигна, сякаш се бореше с отчаянието.
Шимицу свали шлема си, сложи го на масата и се наведе към нея. Прегърна я и заговори в парфюмираната й коса.
— Кажи ми.
Теани потръпна, зарови лице в гърдите му и го остави да я погали.
— Мара ми изпрати бележка — промълви накрая. — Твърди, че покойният й съпруг ми е оставил някакви бижута. За да не предизвикаме съмнения у господаря, настоява да отида в покоите й, когато всички заспят. Но аз зная, че Бунтокапи не ми е оставял нищо. Когато онази нощ напусна Сулан-Ку, той знаеше, че ще умре, и се бе погрижил за всичко.