Дъщеря на Империята

— Съмнявам се, че знаеш всичко, което ще кажа.

Накоя се върна с чайника. Офицерът, който придружаваше Теани, наблюдаваше внимателно всяко нейно движение. Аракаси беше потвърдил, че това е любовникът й, и това се доказваше от фанатичното му изражение. Чакаше като присвита рели, готова да удари.

Накоя наля две чаши и Теани каза:

— Нали не очакваш да пия в покоите ти, лейди Акома?

Мара се усмихна, сякаш обвинението, че би могла да отрови гост, не беше обидно.

— Преди не се притесняваше от гостоприемството на Акома.

— Теани се намуси, а Мара отпи доволно от чашата си и започна атаката. — Виждам, че си довела Ударен водач Шимицу като телохранител. Това е добре, защото нещата, които ще кажа, засягат и него.

Теани не отвърна, но Шимицу се напрегна.

Мара погледна Теани в очите и каза тихо, така че воините на вратата да не чуят:

— Моят телохранител Папевайо бе убит снощи, но не от крадец. Твоят Шимицу го прониза в сърцето и наруши гаранциите на Минванаби.

Вятърът откъм езерото разлюля пламъчето на лампата. Теани се усмихна и взе чашата си.

— Ти не си заплаха за Минванаби, лейди Мара. — Отпи глътка. — Папевайо не може да се върне от оня свят и да свидетелства.

По гърба на Мара започна да се стича пот, но тя се насили да продължи, заради баща си, брат си и Папе.

— Вярно. Но казвам, че е виновен господарят ти и че Шимицу е действал по негово нареждане. И двамата ще потвърдите това… иначе Джингу ще види как красивата му любовница увисва на въжето.

Теани я изгледа спокойно.

— Това са заплахи за деца. Защо господарят ми ще нарежда да умра позорно, след като винаги задоволявам всичките му желания?

А Мара каза високо:

— Защото си шпионка на Текума Анасати.

За момент на лицето на Теани се изписа изненада, а после хладна пресметливост. Преди обаче Теани да се окопити, Мара завърши атаката си, надяваше се, че боговете ще подкрепят лъжата й. — Имам документ, който доказва, че си заклет служител на Текума, и ако не направиш каквото поискам, ще го покажа на лорд Минванаби.

Аракаси наблюдаваше Шимицу със съсредоточеността на килуинг. В първия момент високият офицер бе зашеметен от предателството. След това се размърда и бавно измъкна меча си, докато Теани опитваше да намери оправдание.

Теани се помъчи да заглади нещата.

— Шимицу! Мара лъже. Обвинява ме, за да предадеш господаря ни.

Шимицу се поколеба. Отраженията от лампата заиграха по лакираното острие на меча му.

— Убий я — викна Теани. — Убий я заради мен!

Но гласът й беше твърде писклив. Шимицу се напрегна. На лицето му се изписа страх, съжаление и болезнена решимост, докато поклащаше бавно глава.

— Трябва да уведомя лорд Джингу. Той ще прецени.

— Не! — Теани скочи. — Той ще обеси и двама ни, глупако!

Протестът само дозатвърди вината й в очите на воина, който я обичаше. Той се обърна да излезе, но Аракаси го пресрещна и от коридора долетяха звуци на схватка. Шпионинът се опитваше да забави Шимицу, за да даде време на Мара да осигури доказателство за покушението на Минванаби срещу Папевайо.