Дъщеря на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимир Вълков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дъщеря на Империята». Краткое содержание книги:
16.
Погребение
Барабаните издумтяха.
Гостите на Джингу Минванаби се бяха събрали за погребението на Папевайо. Мара стоеше най-отпред, загърната с червен воал в почит към Бога на смъртта, пазена от временната си почетна стража, един от Имперските бели на Военачалника. Тътенът на барабаните се засили — знак процесията да тръгне.
Мара държеше сноп тръстика. Щом го вдигнеше, церемонията щеше да започне. Време беше. Но тя се колебаеше.
Умората и тъгата оставяха празнина, която не можеше да се запълни с никаква церемония. Акома бяха воини и Папевайо бе дал живота си в защита на господарката си. Беше си спечелил достойна смърт, но Мара скърбеше за него.
Барабаните забиха по-настоятелно и Мара вдигна червената тръстика. Чувстваше се по-сама от всякога, но поведе процесията, за да почете сянката на Папевайо, Първи ударен водач на Акома. Джингу Минванаби и Военачалникът вървяха зад нея, следвани от най-влиятелните фамилии в империята. Денят беше мрачен, облачен. Стъпките на Мара бяха тежки, сякаш се колебаеше дали да продължи, но при всеки удар на барабана успяваше да направи нова крачка. Бе спала безопасно в покоите на Военачалника, но това бе сънят на тоталното изтощение и не се беше събудила освежена.
От север бяха дошли облаци, носещи дъжд. Повърхността на езерото бе покрита с пелена от сива мъгла. Влагата правеше въздуха хладен и след седмиците на суха жега това караше Мара да потръпва. Земята под краката й бе студена като самата смърт. Тя благодари на Богинята на мъдростта, че Накоя не бе настояла да присъства на церемонията. Беше се извинила с натравянето от пушека и напрежението от снощните събития и със съгласието на господарката си бе останала в безопасност в покоите на Алмечо.
Мара поведе процесията по полегатия склон към брега на езерото, доволна, че трябва да мисли само за собствената си безопасност. Гостите, които вървяха по двойки зад нея, бяха неспокойни като зверове в клетка. Никой не бе повярвал на измислиците, че слугата е откраднал бижута от лейди Минванаби. Никой не беше толкова неучтив, че да попита как Шимицу е взел откраднатото, след като трупът на крадеца беше изгорял. Въпросът дали Джингу не е нарушил гаранциите си за безопасност не можеше да бъде повдигнат без доказателства и всички бяха изнервени.
Само Военачалникът беше доволен и дори изглеждаше весел. Той беше гласът на императора в държавата и конспирациите на враждуващите фракции го забавляваха не по-малко от празненствата за рождения му ден, които бяха отложени заради погребението на Папевайо.
Повечето гости вървяха мълчаливо, но Алмечо шепнеше нещо в ухото на Джингу. Това поставяше лорд Минванаби в неловка ситуация. Дали да остане сериозен, както се полагаше при погребението на човек, защитил собствеността му; или да уважи настроението на почетния гост и да се засмее на шегите му, които вероятно се изричаха, за да го вкарат точно в такава дилема.
Мара не изпитваше удовлетворение от неудобството на Джингу. Напред, на носа между кейовете, се издигаше погребалната клада на Първия ударен водач на Акома.
Папевайо бе с церемониалната си броня и шлема с пера.
Мечът бе положен на гърдите му, а китките му бяха вързани с алена корда, символизираща властта на смъртта над плътта. Около него стояха петдесетимата воини от свитата на Акома. Бяха им разрешили да присъстват на погребението на командира си. От тях Мара трябваше да избере заместник на Папевайо, телохранител, който да е до нея до края на празненствата.
Стъпките й почти замряха на пътеката. Мисълта, че някой друг ще заеме мястото на Папе, й носеше непоносима болка, но по-практичната част от ума й продължаваше да функционира. Следващата й крачка бе твърда и изборът бе направен. Аракаси щеше да стане телохранител, защото тя имаше нужда от всяка информация, за да парира заплахата от Минванаби.
Спря пред кладата. Хората зад нея се разположиха в кръг, оставяйки малки празнини на изток и запад. Воините на Акома стояха откъм главата на Папевайо със сведени към земята мечове, символизиращи паднал другар.