Дъщеря на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимир Вълков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дъщеря на Империята». Краткое содержание книги:
Барабаните издумтяха и замлъкнаха и Мара извиси глас:
— Събрали сме се да почетем делата на Папевайо, син на Папендайо, внук на Келсай. Нека всички присъстващи знаят, че той достигна ранг на Първи ударен водач на Акома и спечели много почести.
Спря и се обърна на изток. В процепа в кръга пристъпи облечен в бяла роба жрец на Чочокан, който носеше венци от тиза и символизираше живота. Лейди Акома се поклони почтително и започна да изрежда славните дела на Папевайо, от първия миг, в който се бе заклел над натамито на Акома. Докато тя говореше, жрецът свали мантията си и затанцува гол в почит към силния храбър воин върху кладата.
Списъкът с делата на Папевайо беше дълъг, но гостите не помръдваха и слушаха внимателно. Според кодекса на честта животът, смъртта и печеленето на слава бяха централна тема в цуранската цивилизация. Делата на този служител на Акома бяха впечатляващи. Съперничеството, омразата и дори кръвните вражди не се простираха отвъд смъртта и докато жрецът танцуваше, лорд Минванаби и всички гости признаваха славата на загиналия.
Но и най-храбрият воин не е безсмъртен. Мара стигна до момента, когато острието на крадеца бе пронизало Папевайо. Танцьорът се поклони на кладата и лейди Акома се обърна на запад, където стоеше жрец с червена роба, поклони му се почтително и представителят на Червения бог отметна мантията си.
На главата му бе нахлузен червен череп, защото никой смъртен не можеше да познава лицето на смъртта, преди да дойде неговият ред да се срещне с Туракаму. Кожата му също беше боядисана в червено, а украшенията му бяха от змийска кожа. Мара отново извиси глас. Беше наясно, че животът й зависи от уменията й да играе Великата игра. Описа красноречиво смъртта на воина и с типичната за цураните любов към театъра и церемониите изкара цялата история така, че да го почете максимално.
Жрецът на Туракаму танцуваше воинска смърт, с храброст, слава и чест, които да бъдат запомнени от потомците. Когато свърши, извади черен нож и преряза алената връв, която стягаше китките на Папевайо. Времето на плътта бе свършило и духът трябваше да бъде освободен от оковите на смъртта.
Мара преглътна, но очите й останаха сухи. Жрецът на Туракаму й подаде запалена факла. Тя я вдигна високо и се помоли на Лашима. Сега трябваше да посочи заместник на Папевайо, който да поеме неговите задължения, за да може духът да бъде освободен. Пристъпи към кладата, сложи с треперещи пръсти червените тръстики до шлема на воина, отскубна офицерското перо и се обърна към строените войници на Акома.
— Аракаси.
Гласът й беше почти като шепот, но шпионинът я чу, пристъпи напред и се поклони.
— Моля се на боговете да съм избрала мъдро — каза Мара и му подаде факлата и перото.
Аракаси я погледна за миг с тъмните си загадъчни очи, след това вдигна глава към небето и нададе скръбен вик за падналия си другар. Жрецът на Чочокан дойде с клетка с бяла птица тирик, символ на прераждането на духа. Пламъците докоснаха кладата на Папевайо, а жрецът преряза тръстиковите пречки. Мара гледаше просълзена как бялата птица полита нагоре и изчезва в дъжда.
Огънят съскаше и пукаше. Гостите изчакаха малко от уважение; после тръгнаха към имението. Мара остана с петдесетимата си воини и новоизбрания телохранител: чакаха огънят да догори и жреците на Чочокан и Туракаму да съберат праха на Папевайо. Пепелта щеше да бъде сложена в урна и заровена в градината на Акома, за да почете смъртта на воина в служба на семейството.
— Не си взела Накоя, господарке — тихо каза Аракаси, думите му едва се чуваха от пукането на кладата. — Добре си направила.
Мара се извърна и го погледна, бодната от сарказма в тона му.
— Накоя не е добре и остана в имението. — Зачака отговор и след като такъв не последва, добави: — До час ще се върнем при нея. Мислиш ли, че можеш да ни опазиш живи до вечерта? — Намекваше, че Аракаси може да е умен, но не го бива много с оръжията.
Шпионинът се усмихна облекчено.
— Все някак ще успея, господарке.
Мара разбра. Беше си мислил, че тя се готви да побегне и да остави Накоя да се пожертва, та Минванаби да не разбере за намеренията й за бягство. Преглътна, обзета от тъга. Старицата би приела с готовност такава заповед — да бъде изоставена в имението на врага, за да осигури оцеляването на Акома.
— Папевайо беше достатъчна жертва — отвърна Мара остро, така че Аракаси да разбере, че бягството въобще не е влизало в плановете й.