Дъщеря на Империята

— Тази вест е много скорошна. Разбрах едва снощи. — Аракаси наклони глава, за да постави перото на шлема си, и заговори в ухото й. — Знам, че Теани е любовница на високопоставен офицер, за което господарят й подозира, но няма доказателства. Джингу ляга с много жени, но тя му е любимката. Не би искал да остане без нейните… таланти за дълго.

Мара гледаше кладата на Папевайо. Спомни си как предишната вечер още топлото му тяло лежеше в краката й. Теани се бе появила с лорд Минванаби. Джингу се преструваше на изненадан, но Теани бе наистина стресната да види Мара. Джингу бе поговорил кратко с Шимицу, убиеца на Папе, а Теани гледаше Ударния водач с презрение.

Мара беше разстроена от смъртта на Папевайо и не беше обърнала внимание на омразата в очите й. Сега обаче споменът изглеждаше важен, особено при положение че реакцията на Теани бе причинила неудобство на Шимицу.

— Как се казва любовникът на Теани? — попита Мара.

Аракаси поклати глава.

— Не знам, господарке. Но като стигнем в имението, ще пратя агента си да го открие.

Мара извърна глава от пламъците, които поглъщаха тялото на Папевайо — гледката бе твърде болезнена.

— Залагам целогодишната реколта, че е Шимицу.

— Печелиш, господарке. Той е най-вероятният кандидат.

Пламъците лумнаха й се устремиха към небето, достатъчно силни, за да погълнат кости и доспехи. Щеше да остане само пепел, когато утихнеха.

— Папе — въздъхна Мара. — Ще бъдеш отмъстен заедно с брат ми и баща ми.

Небето проливаше студени сълзи, а огънят поглъщаше плътта на предания воин. Мара стисна зъби. В главата й вече се оформяше план.

След като кладата догоря и Аракаси събра праха на Папевайо в урна, се прибраха в покоите на Военачалника подгизнали до кости. Накоя веднага нареди на двете прислужници да зарежат приготвянето на багажа и да помогнат на господарката.

Лейди Акома отказа, изтръска мократа си коса и нареди на Аракаси:

— Намери Десио. Кажи му, че ще ни трябват слуги, които да пренесат багажа ни до новите покои, които ни предостави лорд Минванаби.

Аракаси се поклони, остави урната с праха на Папевайо на пода и излезе, без да каже нито дума. Господарката му знаеше, че няма да отиде директно при Десио — първо щеше да се свърже с контакта си и да потърси необходимата информация за Теани.

По залез небето се изясни и гостите на Минванаби станаха по-неспокойни заради траурното бездействие. Неколцина се събраха в дворовете, за да играят мо-джо-го, хазартна игра с карти. Други уреждаха тренировъчни двубои между телохранителите си, придружени от сериозни залагания. Мара не участваше — разбираемо, с оглед на смъртта на Папевайо, — но неофициалната обстановка даваше възможност на Аракаси да се върти край прислугата и да събира информация. Мара го наблюдаваше през открехнатата врата и се чудеше дали разполага с агенти в домакинството на всеки важен лорд, или има такъв актьорски талант, че подканя и най-лоялните служители на разговор. Както и да събираше информацията си, до залез вече разполагаше с изключително богати сведения за Теани.