Дъщеря на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимир Вълков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дъщеря на Империята». Краткое содержание книги:
Шимицу я разтърси леко, сякаш да прекъсне детските й брътвежи.
— Не си в опасност, скъпа. Лейди Акома не може да те накара да се подчиниш.
Теани вдигна глава, притисна гърдите си към него и прошепна с добре изигран ужас:
— Ти не я познаваш! Тя е умна и хладнокръвна. Уреди смъртта на бащата на детето си. Ако откажа, колко време ще живея, преди някой убиец да ме прониже в леглото, докато спя? Шимицу, аз живея в ужас. Само в твоите обятия се чувствам в безопасност от злобните кроежи на тази жена.
Шимицу настръхна.
— Какво искаш от мен? — Воинската му чест му диктуваше да я защити, но не можеше да нападне Мара и да наруши гаранциите на Минванаби за безопасност на гостите. — Не мога да предам господаря, дори заради теб.
Теани посегна под туниката му и погали мускулестото му бедро.
— Никога няма да те накарам да се омърсиш като убиец, любими. Но нима ще позволиш на жената, която обичаш, да влезе в леговището на звяра без защита? Ако отида на срещата, след като стражата ти изтече, ще дойдеш ли с мен? Ако Мара иска да ме нарани, а ти ме защитиш, господарят ще те похвали. Ще убиеш врага му без срам. А ако си прав — тя сви рамене, сякаш беше малко вероятно, — и съобщението е истинско, тогава няма нищо лошо в това да имам придружител.
От ласките й Шимицу се бе зачервил, сякаш бе пил вино. Беше съвсем нормално, даже очаквано, член от домакинството на Минванаби да има почетна охрана при среща с гост. А така щеше да е задължен да я защити, ако имаше опасност за живота й. Целуна я и Теани усети как потръпва и от страст, и от облекчение от предложеното решение. Ако направо бе поискала смъртта на Мара, той щеше да се разкъса между задълженията си към лорда и отдадеността към любимата.
Отблъсна го с предпазливостта, с която щеше да прибере смъртоносно оръжие. В очите й нямаше и следа от самодоволство, а само храброст, докато му подаваше шлема.
— Върви при господаря ни, любими. След като смяната ти свърши, ела тук и заедно ще отидем при Мара от Акома.
Шимицу си сложи шлема. После се наведе и я целуна страстно, преди да го е закопчал.
— Ако Мара посмее да те нарани, ще умре — прошепна той. След това бързо излезе.
Очите на Теани се изпълниха с дива радост и тя духна лампата, за да не види никой триумфалния й миг. Сега само трябваше да провокира атака от Мара или да се престори, ако онази кучка не клъвне. Тогава Шимицу трябваше да отвърне според воинския кодекс. А ако смъртта на Мара се приемеше за срамен акт и навредеше на Минванаби, това нямаше никакво значение — нейната лоялност бе към Текума Анасати. Убийцата на Бунтокапи щеше да стане храна за джагуните, а за Теани това бе най-важното.
Луната хвърляше златиста светлина по развълнуваното езеро. Мара обаче не смееше да излезе на балкона, за да се наслади на гледката. Аракаси я бе предупредил да не го прави веднага щом се преместиха в новите покои. Парапетите, подпорите и някои от дъските до ръба бяха коварни — някой беше подготвил мястото за „злополука“. Под балкона имаше каменна пътека. Никой, който паднеше на нея от толкова високо, нямаше да оцелее. Ако на сутринта откриеха потрошеното й тяло, нямаше да задават въпроси; щяха да припишат всичко на старите парапети.
Вече бе късно през нощта и коридорите и покоите в имението на Минванаби бяха тихи. Мара — тъжеше за Папевайо и мечтаеше за покоя на собственото си имение — седеше до Накоя и чакаше.
Бе облечена с проста роба и носеше седефени гривни, изработени от чо-джа.
— Теани трябва да дойде скоро.
Накоя не каза нищо, а Аракаси само сви рамене от позицията си до вратата. Жестът му показваше, че смята Теани за крайно непредсказуема, макар в писмото си да съобщаваше, че ще дойде след смяната на стражите в полунощ.
На Мара й беше студено, макар че нощта бе топла. Искаше й се да разполага с Папевайо и легендарните му бойни умения. Аракаси носеше доспехите на телохранител, но не можеше да се похвали като мечоносец. Но пък без неговата шпионска мрежа тя нямаше да разполага с никакъв план.
В коридора се чуха стъпки.
Тя се усмихна доволно на Аракаси, но изражението й се промени. Стъпките се приближиха и освен подрънкването на бижута се чуваше и скърцане на доспехи. Теани си беше довела охрана.
Накоя примигна сънено. Вече не чуваше добре и не бе доловила приближаването на посетителите. Но се стегна, щом видя, че Мара и Аракаси се обръщат към вратата, и веднага разбра всичко.